разярѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано разярѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разярѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разярѐна - единствено число, женски род, нечленувано разярѐната - единствено число, женски род, членувано разярѐно - единствено число, среден род, нечленувано разярѐното - единствено число, среден род, членувано разярѐни - множествено число, нечленувано разярѐните - множествено число, членувано
РАЗЯРЀН, -а, -о,
мн. -и. Прич. мин. страд. от разяря като прил. 1. Който е обхванат, обзет от силна, неудържима ярост, омраза, яд, гняв и под.; бесен, яростен, освирепял, побеснял. Пред нея стои разярена възрастна жена, лицето ѝ е позеленяло от яд. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 73. Че като скочи оная ми ти мадам Помпадур от креслото, че като изпадна в истерика и започна да крещи — стените на бръснарницата затрепераха, .. Ала веднага след това гласът на разярената жена изгуби внезапно силата си. Св. Минков, РТК, 183-184. Той се повъртя четвърт час и се завърна вкъщи, предполагайки, че там ще намери разярената си съпруга. Т. Данаилов, РВ, 8. — Ха де, ха да, какво ще ми направиш? — зъбеше се насреща ѝ разярената Пена и от устата ѝ хвърчаха сгъстени от жегата слюнки. Ст. Марков, ДБ, 126. След 10 минути още по-разярен излезе г. Сукнаров, който псуваше събранието. С. Радев, ССБ І, 424. С рев и тропот по стълбите надолу се спускаше разярена тълпа. Десетки гласове крещяха. Св. Златаров, БФ, 326. Разярените турски пълчища вилнееха по селата и доунищожаваха това, което не беше унищожено — и люде, и добитък. Д. Талев, И, 608. // За животно — който е много раздразнен. Синджирът, с който беше вързано кучето, силно задрънча по калдъръма, изпъна се и дръпна разяреното животно към вратата. М. Марчевски, ГБ, 12. Навремени от стадото се отделя някой разярен бик и почва да рови земята. М. Вълев, ПСС, 17. Многобройни са случаите, при които разярени носорози нападат даже и автомобили по африканските пътища. К, 1963, кн. 3, 9.See more2. Който изразява силна, неудържима ярост, омраза, яд, гняв и под.; яростен. Една жива стена от хора се изправи пред нас, .., луда от озлобление, и в един миг се спусна върху нас, като зацепи въздуха с диви и разярени викове. К. Величков, ПССъч. І, 52. Неочаквано за всички изпищя свирката на батарейния командир. .. С разярени крачки вървеше към нас и ръкомахаше с ръце. НА, 1955, бр. 2252, 3. Погледите го устрелиха разярени. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 105.
3. Прен. За буря, стихия и др. — който се проявява с много голяма сила, необузданост; яростен. На всяка минута нови избухи на разярената стихия покъртваха из основа къщата. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 65.
4. Прен. За море, вода, вълни и под. — който бушува, развълнуван от буря; бурен. Миналата вечер той беше чул дивия вой на разярените вълни, но ето че сега пред него всичко беше тихо и спокойно. Ал. Бабек, МЕ, 33. Отвред небето грозно се чернее, / клокочи разяреното море. К. Христов, Т, 79. Дойде ли реката мътна, / ще ни отнесе труда! / Всичко, всичко ще отмъкне / разярената вода! Ас. Босев, СЦС, 74.