недобъ̀р - единствено число, мъжки род, нечленувано недобрѝя - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член недобрѝят - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член недобра̀ - единствено число, женски род, нечленувано недобра̀та - единствено число, женски род, членувано недобро̀ - единствено число, среден род, нечленувано недобро̀то - единствено число, среден род, членувано недобрѝ - множествено число, нечленувано недобрѝте - множествено число, членувано
НЀДОБЪ̀Р, -брà, -брò, мн. -брѝ, прил. 1. Който е лишен от доброта, благородство в отношенията си към другите; лош. За някои свои съселяни, с които бе служил във войската и които познаваше като недобри хора, той се удивляваше, че са станали членове на партията. Г. Караславов, ОХ III, 427. Тези впечатления тя е използувала в работата си да даде героинята с характерното на една недобра, типична българска свекърва. Ст. Грудев, ББ, 57.
2. За постъпки, поведение, прояви, дела — който не отговаря на определени изисквания за доброта, морал и под.; лош. Тя [учителката] разказала за порядките в класа, за успеха и дисциплината, споменала имената на деца, които са извършили недобри постъпки. ВН, 1958, бр. 2051, 2. — Дааа, напоследък моралът твърде много западна. И лошото е, когато някои уж отговорни другари дават недобър пример в това отношение. П. Незнакомов, СНП, 21. Никога не го споменават в докладите за лошо, никога не му правят бележка и не го мъмрят за недобри прояви, награждават си го редовно с прочитни книги и с екскурзии в чужбина. П. Незнакомов, АБМ, 36. — Дано бог ви прости! Недобро дело сте извършили, Райко, с моя брат. Ст. Загорчинов, ДП, 158. Аз всеки ден/ все в по-зли помисли, в по-недобри/ желания отчаян се улавях. К. Христов, ИБ, 75. // За очи, поглед, усмивка и под. — който изразява мисли, чувства, намерения на човек, лишен от доброта, благородство. — Какво се стъписа? Сигурно сте скрили житце, а? — вторачи недобри очи в нея учителят. К. Константинов, НДД, 132. Монката трепна и се извърна назад: един поп с расо и калимявка, с дълга брада и зачервено потно лице стоеше, стъпил върху един камък, и го гледаше с недобър поглед. А. Каралийчев, СбХ, 106. Едва забележима, недобра усмивка пробегна по лицето на хубавата жена. О. Василев, Т, 35. След нея дълго, дълго гледа той/ и недобър гореше плам в очи му. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 93.
3. Който не е порядъчен, почтен, благороден, нравствен; лош. Той е от недобро семейство. Δ Недобра жена.
4. За дете, юноша — който е палав, непослушен; лош. Дядо Мраз не носи подаръци на недобрите деца.
5. За предмет, материал, начин на работа и под. — който няма необходимите качества и свойства, който не отговаря на определени изисквания; лош. Противоп. хубав. Недобра храна. Недобър бетон. Недобри кожи. Недобри суровини. // Неподходящ, неуместен. Недобър съвет. Недобра идея.
6. Който не отговаря на определени изисквания, който не е такъв, какъвто трябва да бъде. Недобро здраве. Недобро състояние. // За време — мрачен, облачен, ветровит; лош. Противоп. хубав. Случихме недобро време и не прекарахме много добре.
7. Който не е съобразен с нормите, с изискванията на обществото и прави неприятно впечатление; лош. Недобри обноски. Недобро държание. Недобър вкус.
8. Който съдържа, който дава отрицателна оценка, характеристика за някого или нещо; лош. Той има недобра характеристика. Δ Получиха се недобри отзиви за книгата му.
9. Който е изпълнен с лишения, затруднения, грижи, неприятности; лош. Пред очите ѝ ясно се представи и другата страна на тая раздяла: ще се тури край на досегашния недобър живот на Тинка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 296. Иди си горе — ти си уморена;/ ще отпочинеш и ще те отмине/ и този ден... Той беше лош за тебе/ и триж по-недобър за мен... Ела. Г. Райчев, ЕЦ, 46. Недобрият живот и болестите я бяха състарили преждевременно.
10. За пари, заплащане, доход, печалба и под. — който е малък, недостатъчен по количество и обем; лош. Доходите му са недобри, едва свързва двата края. Δ Недобра реколта. Недобра печалба.
11. За болест, рана и под. — който е тежък, сериозен, опасен за живота; лош. Болестта му е недобра, не се знае дали ще оздравее.
12. За чувства, мисли, настроение и под. — който е мрачен, подтиснат, тревожен; лош. Стрина Венковица я изпрати уж с примирена душа. Ала думите ѝ пробудиха у нея недобри мисли. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 217. Славов изглежда беше в недобро настроение и сдържано посрещна похвалата. Х. Русев, ПЗ, 162. — От глад няма да умрете — каза най-сетне Теодосий все още с недобро чувство в сърцето си. Ст. Загорчинов, ДП, 199-200. Но свило бе сърце ми недобро/ предчувствие. К. Христов, ИБ, 72.
13. Само в ср. и в съчет. със същ. н е щ о. Който буди тревога, опасения, страх; лош. Пенко не разбра какво искаше да каже, но се досети, че това ще е бащата на Панчо и че у тях се е случило нещо недобро. П. Здравков, НД, 149-150. Паднаха убити двама наши войника. Цял ден в заставата кипеше необикновено движение. Живко наблюдаваше всичко това, виждаше, че става нещо недобро. Й. Йовков, Разк. II, 82. В странното поведение на Мария и доктора имаше нещо недобро. Една догадка му мина през ума. Ем. Манов, БГ, 223. // В който се съдържа нещо неприятно, лошо, тревожно или обидно; лош. Недобра новина. Недобра вест. Недобри думи.
◊ Гледам с недобро око