ка̀лпав - единствено число, мъжки род, нечленувано * ка̀лпавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ка̀лпавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ка̀лпава - единствено число, женски род, нечленувано ка̀лпавата - единствено число, женски род, членувано ка̀лпаво - единствено число, среден род, нечленувано ка̀лпавото - единствено число, среден род, членувано ка̀лпави - множествено число, нечленувано ка̀лпавите - множествено число, членувано
- 1. калпав
- - Втривам се/втрия се като калпав бан в хялядо
See more- - Калпав грош
- - Калпав мангър не се губи
КА̀ЛПАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. Който е лошо, недоброкачествено изработен.
Той имал от берлинската фабрика свидетелство за майстор и скланяше да му забранят завинаги упражнението на занаята си, ако му уловят поне едно калпаво изделие. Ив. Вазов, Съч. X, 123. Специално в Габрово майсторите били привиквани в еснафския съвет по следните причини: за „калпава работа“; такава се смятала, когато някой ножар, напр., работел ножове без стомана, с което подбивал реномето на изработваната от еснафа стока. Ив. Хаджийски, БДНН II, 40. В едно отношение постъпиха само тие безсъвестно, че отпосле захванаха да донасят калпав барут, който не чинеше нищо. З. Стоянов, ЗБВ I, 390. // Разг. Който не е с добри качества. — По-миналата есен не помните ли какви дъждове се изляха точно по гроздобер... Всичките грозда се изпукаха и плесенясаха... Много калпаво вино стана. Г. Мишев, ЕП, 220. // Разг. За произведение на изкуството — който е недообработен, неизпипан, без художествени достойнства. — Тия поеми не са превеждани. А преводите на Уайлд у нас изобщо са калпави. Трябва да го четеш в оригинал, за да разбереш какво е той. Неописуемо богатство на образи и на мисли. Ем. Станев, ИК I и II, 49.See more2. Разг. За време — който е неприятен поради студ, дъжд, жега и др. — Имам чувството, че щом си отидем оттук, и ще спре да вали. — Съмнявам се. Времето в тая страна е тъй калпаво, че дори нашето отсъствие едва ли ще му повлияе. Б. Райнов, НН, 478.
3. Разг. За човек — който е мързелив или неспособен, негоден за сериозна и полезна дейност; недобросъвестен. Трифон се намръщи. — Хората ни са калпави! —· извика той. — Не работят добре. Гледат на земята като на чужда. Съзнание няма у тях! А. Гуляшки, СВ, 293. Ще се поспре някой път и даскалът пред писотницата. И които деца не са написали добре посочената буква, ще им дръпне ушите, а на някои от калпавите ще плесне пък и шамарче... Т. Влайков, Пр I, 155. Когато остана един ден до определеното време. т. е. до въстанието .., плашливите и калпави натури поискаха да уфейкат от града под разни предложения. З. Стоянов, ЗБВ I, 181. // Който е непочтен, престъпен. Делото беше тежко, калпаво дело — опит за убийство и грабеж, заедно. К. Константинов, СЧЗ, 34.
4. Остар. Обикн. за монета и банкнота — фалшив. Търговците у банката оставяли монети от различни държави .., па между тях и много подправени (калпави). Лет., 1874, 210— 211. „Снощи Грозданка продадоф / на едно младо търговче / за една желта жълтица. / То барем да бе жълтица! / То бе калпава фурлина.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 293. // Подправен, лъжлив. „Тя е буржоазка (каква буржоазка е тя, no-скоро еснафка!), в нея всичко е калпаво лустро, утре ще опада...“ Ем. Станев, ИК I и II, 84. Хубостта ви е калпава, лицата ви са вапцани. Л. Каравелов, Съч. VII, 58.
◊ Втривам се / втрия се като калпав бан в хилядо. Диал. Неодобр. Натрапвам се, навирам се там, където не ми е мястото където не трябва. Калпав грош не струвам (не чиня). Разг. Нищо не струвам. Сиромашията не чини нито калпав грош. Л. Каравелов, Съч. VII, 20. Калпав мангър не се губи; калпав мангър губи ли се. Разг. Ирон. Обикновено за човек — употребява се за подчертаване, че незначителното, не особено ценното не пропада, не загива, не му се случва нищо лошо. — Ха — рече той [старецът] , — викаха — Танаско се загубил, .. Ето ви го и Танаска! — И той се ръкува сърдечно. — Калпав мангър губи ли се, бре чичо Кольо! — тупна го Пинтата по рамото. Г. Караславов, ОХ II, 68.
— От араб. през тур. kalp.