ко̀фти -
КО̀ФТИ
неизм. прил. Жарг. 1. Лош. Кофти жена. Раздрънкала по нашия квартал какви ли не работи за мен. Г. Краев, ЛСП, 30. — Рекли-казали! Кофти работи! — махна с ръка Ленчето. — Всичко лично го чух от Сийчето от „Лакове“. Тарас, СГ, 95. Генералът .. каза — писмото било много кофти. Не се разбирало на английски ли е, на патагонски ли е. К. Кюлюмов, ПШ, 72.See more2. Като нареч. Лошо. И — бунакът — като уцели онази, която кротко и винаги му се навива, иска му се все тя да е подръка. След това, да речем, трябва да ходи в казармата. Кофти. Работата се извърта хептен на чувства. Д. Цончев, ЛМ, 34.
3. При гл. съм или ставам в З л. ед. и дат. от крат. лич. местоим. Кофти ми е — изпитвам неприятно чувство, имам лошо усещане. Кофти ми е да те гледам как ходиш оръфан и опърпан. Става ми кофти — изпитвам неудобство от някого или нещо. Миналата година един мой приятел пропътува с баща си кажи-речи цяла Турция, та той разказваше, че като спрели в Одрин и го разгледали, му станало много кофти: „За този ли нищо и никакъв град ние сме вдигали врява до небесата.“ Ат. Мандаджиев, БЦР, 59.
— От тур. kofti 'нeистински, лъжлив, измислeн'.
КО̀ФТИ частица. Жарг. Уж. — Тя... има ли зестрица нещо. . — Кофти! — намигна ми другарят Завальов. Г. Караславов, Избр. съч. II, 296. — Сърдиш ли се? — озадачи се Драган.— А, кофти! — отвърна бързо, рязко Насте. Б. Болгар, Б, 385. — Е, ще изпрати ли нещо? — смигна с лека гримаса „помощникът“. —· Ще изпрати — отговори уверено „шефът“. — Кофти! — сви устни и поклати леко глава „помощникът“. — Стар тарикат. Г. Караславов, Избр. съч., VIII. 187.