придобѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време придобѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време придобѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време придобѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време придобѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време придобѝват - трето лице, множествено число, сегашно време придобѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време придобѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време придобѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време придобѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време придобѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време придобѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение придобѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение придобѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие придобѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие придобѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие придобѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие придобѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие придобѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие придобѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие придобѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие придобѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие придобѝвайки - деепричастие придобѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие придобѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие придобѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие придобѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие придобѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие придобѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие придобѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие придобѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие придобѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие придобѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие придобѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие придобѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие придобѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие придобѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие придобѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие придобѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие придобѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие придобѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИДОБЍВАМ1, -аш, несв.; придобѝя, -ѝеш,
мин. св. придобѝх, прич. мин. страд. придобѝт, св., прех. 1. С труд, с усилия или срещу заплащане ставам притежател на нещо (имот, богатство и под.); добивам1, сдобивам се. И унесен в сладостта на мечтанията за земя и имот, който може да придобие, той заспа. Елин Пелин, Съч. III, 156. Вождовете на племената и техните близки успели да придобият постепенно големи богатства. Ист. VII кл, 12. Набедените трябваше да доказват, че парите или имотите им са придобити с честен труд. Кеш, 2004, бр. 4, 12. Единствений способ да ся опазите от сиромашия е да можете да си печелите самички онова, що ви е нужно за поминуване в живота, и да пестите во всичко, що придобивате. С. Радулов, НД, 35. Даде му Господ, даде му, / та си убаво спечели, / голямо богатство придоби. Нар. пес., СбНУ XIV, 53.See more2. Започвам да се ползвам от нещо, ставам притежател на нещо (власт, право, привилегия и под.), което ми се дава; получавам, сдобивам се. В случай на нужда тя [комисията] придобива власт, каквато има събранието от упълномощените представители на частните комитети. Ив. Унджиев, ВЛ, 262. Правата да обикалят из страната чуждите търговци придобили още през XIII в. при Иван Асен II. Ст. Михайлов, БС, 185. Когато материалното положение на някой член на задругата се измени, напр. получи зестра или наследство и поради туй придобива възможност да работи самостоятелно, той напуска задругата. Й. Йовков, ЧКГ, 252. Той беше по рождение англичанин, но отдавна вече бе придобил португалско поданство. Г. Жечев, РК (превод), 38. Накратко да кажем, няма работа и занимание, дето да не тряба добра памет, защото чрез нея придобиваме сички наши знания и изкуства. У, 1871, бр. 1, 312. Придобивам титла.
3. В съчет. със същ. за качество, свойство или психическо, мисловно явление. Получавам, започвам да имам някакво качество или свойство, ставам някакъв в резултат на нещо; добивам1. Най-после лицето му придоби по-спокоен вид и даже една усмивка заигра по бледните му още устни. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. В неподвижния въздух всеки звук придобиваше особена чистота и звънливост. Ем. Станев, ПЕГ, 22. Погледът му неволно се свлече и към оръфания кафеникав елек, към ръкавите на бялата риза, придобила вече бозав цвят. Ст. Дичев, ЗС II, 128. Очите му бяха придобили странната способност да виждат и да разпознават всичко до най-малка подробност. Ив. Мартинов, ДТ, 74. И всеки миг е пълен с трепет нов. / Нов смисъл всяка дума придобива. / И в погледа, препълнен със любов, / до капчица душата се излива. Бл. Димитрова, Л, 104. Магнетизъм е тази сила, от която тъй наречените магнити придобиват свойство да теглят към себе си желязото. И. Гюзелев, РФ, 4. Придобивам сила. Придобивам увереност. Придобивам значение. Придобивам известност. Придобивам лош навик. Придобивам изтънчени маниери. Придобивам блясък. Придобивам сръчност. Придобивам завършен вид. Придобивам недостатъци. придобивам се, придобия се страд. Лошият вкус не е вроден, той се придобива! Г. Данаилов, СГИ, 113. Свободата се не купува и изпросва, тя трябва да се придобие с труд, мъки и жертви. НБ, 1877, бр. 75, 290. Богатството или капиталът ся придобива чрез работа и икономия. ИЗ 1877, 1881, 90.
◊ Придобивам / придобия плът и кръв. Книж. Ставам действителен, осъществявам се, реализирам се. „Но за мен винаги търсенето на идеи е леката част от творчеството. Най-трудното е да се направи така, че те да заработят в романа, да придобият плът и кръв.“ С, 2006, бр. 4760 [еа]. И наближава час заветний идеал, / блян смътен досега в душите и сърцата, / да придобие плът и кръв. П. П. Славейков, КП ч. I, 37.
ПРИДОБЍВАМ2, -аш, несв.; придобѝя, -ѝеш, мин. св. придобѝх, прич. мин. страд. придобѝт, св., прех. Диал. Раждам, добивам2. Водили се до девет години, / придобили едно мъжко дете. Нар. пес., СбНУ XLIV, 133.