прилѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано прилѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член прилѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член прилѝчна - единствено число, женски род, нечленувано прилѝчната - единствено число, женски род, членувано прилѝчно - единствено число, среден род, нечленувано прилѝчното - единствено число, среден род, членувано прилѝчни - множествено число, нечленувано прилѝчните - множествено число, членувано
1 благоприличен - възпитан - приличен - благопристоен 2 близък - подобен - приличен - сходен - сроден - аналогичен (книж.)3 задоволителен - приличен - поносим - приемлив - сносен (разг.)
ПРИЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. С предл. н а. Като обособено опред. Който прилича на някого или нещо; подобен.