принужда̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време принужда̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време принужда̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време принужда̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време принужда̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време принужда̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време принужда̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време принужда̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време принужда̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време принужда̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време принужда̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време принужда̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение принужда̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение принужда̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие принужда̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие принужда̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие принужда̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие принужда̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие принужда̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие принужда̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие принужда̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие принужда̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие принужда̀вайки - деепричастие принужда̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие принужда̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие принужда̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие принужда̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие принужда̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие принужда̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие принужда̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие принужда̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие принужда̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие принужда̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие принужда̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие принужда̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие принужда̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие принужда̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие принужда̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие принужда̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие принужда̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие принужда̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИНУЖДА̀ВАМ, -аш, несв.; прину̀дя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Със следв. подч. изр. със съюз д а. 1. Въздействам активно върху някого или нещо да извърши нещо нежелано от него, нещо, което е против волята му, което се описва в следващото изречение; заставям1, карам, накарвам1, насилвам. Той .. принуждава Нонка да напусне фермата, защото се страхува баща му да не вземе Нонкина страна и да попречи на плана му. И. Петров, НЛ, 114. Донесли с клещи едни железни обувки, нажежени до червено над разпалени въглища, и я принудили да ги обуе и да играе, докато паднала мъртва на земята. А. Разцветников, Сн (превод), 20. Глиганът вероятно щеше да влезе в гъсталака, но кучето го принуди да смени посоката. Д. Фучеджиев, Р, 268. Върху туй ме още удрят / и не дават ми да кръкна; / принуждават ме да млъкна, / а пък мене ми се пей. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 279. Разбрах на какви нови изтезания подлагаха тия нещастници, за да ги принудят навярно да направят признания. К. Величков, ПССъч. I, 11.See more2. Ставам причина някой или нещо да извърши нещо, което се описва в следващото изречение; заставям1, карам, подтиквам. Суровата действителност принуждава Апостола да прибегне до революционния терор. Ив. Унджиев, ВЛ, 204. Вятърът се засили, връхлетя върху тях [Селвета и Мона] и ги принуди да се хванат за ръцете, да не паднат. К. Петканов, ДЧ, 257. Той [бухалът] се опитва да излети, но птиците не го оставяха. Те го кълвяха непрекъснато и го принуждаваха да се брани. Ем. Станев, ПГВ, 80. Политическият гнет е принудил една част от българското население да приеме католичеството, та по тоя начин да се запази от преследвания. Б. Пенев, НБВ, 31. Липсата на храна и облекло принуждавала много от сицилийските роби да се отдават на грабеж. Особено се засилило разбойничеството измежду робите-пастири. Ист. V кл, 124. принуждавам се, принудя се І. Страд. от принуждавам. Част от работниците трябва да се хвърлят в улична борба .. Това е единственият начин да се принудят господарите към повишаване на надниците. Д. Димов, Т, 230. ІІ. Възвр. от принуждавам в 1 знач. Волята се проявява в умението да се принудим да извършим онова, което смятаме за нужно. Псих. Х кл, 147.
ПРИНУЖДА̀ВАМ СЕ несв.; прину̀дя се св., непрех. Със следв. подч. изр. със съюз д а. Оказвам се в положение, в което непременно трябва да извърша нещо, което е описано в следващото изречение. — Назад ви казвам или ще стрелям! .. Няма какво да прави генералът. Принуждава се да се върне. А. Станоев, П, 145. За да може отчасти да задоволи нарасналите нужди на семейството си, Ботьо Петков се принудил да изпълнява писарска работа в общината. Н. Ферманджиев, РХ, 188. Жена ми се принуди да заведе Евгения в чифлика, само за да я отърве от нахалството на тоя господин. Й. Йовков, М, 20. Когато в края на лятото водата в блатото и останалите блата на острова пресъхне, кормораните се принуждават да ходят на риболов в насрещните румънски блата. М. Тошков и др., НР, 119.