нака̀рвам - първо лице, единствено число, сегашно време нака̀рваш - второ лице, единствено число, сегашно време нака̀рва - трето лице, единствено число, минало свършено време нака̀рваме - първо лице, множествено число, сегашно време нака̀рвате - второ лице, множествено число, сегашно време нака̀рват - трето лице, множествено число, сегашно време нака̀рвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време нака̀рвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време нака̀рвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време нака̀рваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време нака̀рваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време нака̀рвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение нака̀рвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение нака̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нака̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие нака̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие нака̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нака̀рващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие нака̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нака̀рващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие нака̀рващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие нака̀рващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие нака̀рвайки - деепричастие нака̀рвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие нака̀рвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие нака̀рвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие нака̀рвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие нака̀рвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие нака̀рвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие нака̀рвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие нака̀рвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие нака̀рвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие нака̀рван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие нака̀рвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие нака̀рваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие нака̀рвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие нака̀рваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие нака̀рвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие нака̀рваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие нака̀рвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие нака̀рваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 заставям - принуждавам - накарвам - задължавам 2 карам - натискам (прен.) - притискам (прен.) - натисвам (прен.) - притисвам (прен.) - накарвам
НАКА̀РВАМ1, -аш, несв.; нака̀рам, -аш,
св., прех. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Карам някого непременно да извърши, да направи нещо, за което се съобщава в следващото изречение; заставям3, принуждавам. — Сега отивам при Великова и го накарвам да изпълни заповедта без възражение. Д. Немиров, Д № 9, 156. Дядо Либен накарвал момчетата да пушкат за здравето на домакина и на домакинята. Л. Каравелов, Съч. II, 39. При тия думи, той така изглежда едного от чужденците, щото го накара да се закашля и да мине в другото купе. Ал. Константинов, БГ, 23-24. Миналата година зажених дъщеря.., отивам при чорбаджията да му кажа; дигна ръка — не бива!.. Накара ме силом да дам момичето си на другиго. П. Тодоров, Събр. пр II, 368.See more2. Правя, предизвиквам някого да извърши нещо, причинявам, предизвиквам някакво действие или явление. Това заглъхнало село правеше приятно впечатление с уреда си, и неволно накарваше странника да се попита в българско село ли е. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 44. На тия монаси се дължи значително превратът, който се извършва у Доситея Обрадовича и го накарва да напусне калугерството. Б. Пенев, НБВ, 43. Не зная какво ме накара, но по едно време се обърнах: до могилата се беше спотаил един ескадрон. Й. Йовков, Разк. I, 146. — Още едно нещо, отче!.. — произнесе Фани умолително и вълнението на гласа ѝ накара ироничната усмивка върху лицето на монаха да изчезне. Д. Димов, ОД, 148. За да са заловя у тая трудна и неблагодарна работа, накара ма моето горещо желание да бъда полезен народу си. НБ, 1877, бр. 74, 285. накарвам се, накарам се страд. Като са накарат децата да пишат и тези знакове,.. тогава вече тряба да пристъпи към писанието на буквите. Р. Каролев, РЗМ, 38.
◊ Кой дявол ме накара. Разг. Със следв. изр. със съюз д а. Възклицание за изразяване на съжаление, разкаяние, обикн. когато съм извършил нещо, от което съм пострадал. Кой дявол ме накара да се кача в този претъпкан тролей, ето и чорапите ми скъсаха. Накарали котката (кучето, лисицата) на работа, а тя (то) опашката си. Разг.; Накарам Въля, а той Миля. Диал. Употребява се, когато някой трябва да свърши някаква работа, а той я прехвърля на другиго. Накарали царската дъщеря на работа. Разг. Подигр. Употребява се, когато някой, като върши нещо, се нарани или причини някаква повреда с неловкостта си. — Убодох се, като си шиех полата. — Накарали царската дъщеря на работа. Накарвам / накарам в шише да пикае някого. Диал. Вулг. Наказвам, изтормозвам някого.
НАКА̀РВАМ2, -аш, несв.; нака̀рам, -аш, св., прех. 1. Докарвам голямо количество от нещо или много неща; надокарвам. Накарахме дърва за цялата зима.
2. Диал. Вкарвам много на брой или всички; навкарвам. Накарай говедата в кошарата. Н. Геров, РБЯ III, 165. накарвам се, накарам се страд. накарвам си, накарам си възвр. от накарвам2 в 1 знач.