притѝскам - първо лице, единствено число, сегашно време притѝскаш - второ лице, единствено число, сегашно време притѝска - трето лице, единствено число, минало свършено време притѝскаме - първо лице, множествено число, сегашно време притѝскате - второ лице, множествено число, сегашно време притѝскат - трето лице, множествено число, сегашно време притѝсках - първо лице, единствено число, минало несвършено време притѝскахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време притѝскахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време притѝскаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време притѝскаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време притѝскай - второ лице, единствено число, повелително наклонение притѝскайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение притѝскащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие притѝскащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие притѝскащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие притѝскаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие притѝскащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие притѝскащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие притѝскащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие притѝскащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие притѝскащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие притѝскайки - деепричастие притѝскал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие притѝскалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие притѝскалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие притѝскала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие притѝскалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие притѝскало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие притѝскалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие притѝскали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие притѝскалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие притѝскан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие притѝскания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие притѝсканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие притѝскана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие притѝсканата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие притѝскано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие притѝсканото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие притѝскани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие притѝсканите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИТЍСКАМ, -аш, несв., прех. 1. Действам, въздействам върху някого или нещо със сила или тежест; натискам, налягам1.
Огнянов откачи с една ръка въжето .., а с другата притискаше кръчмаря до дървото. Ив. Вазов, Съч. XII, 174. Спас започна да проправя път в множеството. Хората го изглеждаха недоволни, някой сърдито го притискаше. Д. Добревски, БКН, 9. Хвърля се [Николина] на гърба му и сплита ръце mрез шията му .. Дако сеща, че го притиска огромна тежест. Г. Райчев, ЗК, 59. Камъкът го пресреща и притиска до острите, назъбени скали. К. Петканов, ОБ, 123. Лежеше на земята изопнат като мъртвец, камъкът притискаше краката му. Й. Йовков, СЛ, 98. Дваж-триж се провира през храстите, като притискаше каскет и пазеше раницата. Д. Вълев, 3, 226. — Селям-алеким! Му каза най-старият от присъствующите турци. — Алеким-селям, му отговори сюрюджията, и поздравлението се проточи, догде не му даде селям най-после и кафеджията, който стоеше прав при оджата и притискаше желтите кафеничета в жарта. Ц. Гинчев, ГК, 360. // С предл. с. Правя тялото ми или част от него да действа със силата, тежестта си върху нещо; натискам, затискам. Бутна предпазливо вратата, но тя не се отвори хубаво, защото няколко души я притискаха отвътре с гърбовете си. И. Петров, НЛ, 200. Аз слушам през стъклената врата вопъла на първия глад, спомням си, че съм влязъл в дюкяна, без да туря хапка в уста и притискам с длан корема си. Ст. Чилингиров, ХНН, 171.See more2. С предл. д о, к ъ м. Допирам, долепвам плътно, със сила тялото си или част от него до някого или нещо. Мишо се затича към къщи, остави захарта и застигна Генко, който следеше Николай. Двамата вървяха на разстояние след Николай и ту се скриваха зад стъблата на уличните липи, ту притискаха гръб към хладните зидове на къщите. П. Проданов, С, 74. От време на време притисках ухо до стената и слушах със затаен дъх. Г. Райчев, Избр. съч. I, 201. Тя не вярваше, но за да не го натъжи, усмихваше му се и притискаше рамото си до сухата му, възлеста снага. А. Гуляшки, МТС, 176. Понякога, когато ми беше много тежко, притисках лицето си до извехтелия конопен плат и го напоявах със сълзите си. К. Калчев, ПИЖ, 53. — Хайде да чуем подробности! Димандеску смутено притискаше една о друга меките си бели ръце и мълчеше. Раковски тъпо удари с длан по масата. — Почвай, господин Диамандиев! Ст. Дичев, ЗС I, 422.
3. Обикн. с предл. д о, к ъ м, о. Допирам, долепвам плътно, със сила някого или нещо до себе си, до тялото си или до част от него. Изведнъж тя падна на колене пред леглото, зарида. Взе бързо ръцете му, притискаше ги до очите си, до устните, до сърцето. Г. Райчев, Избр. съч. II, 214-215. Аз не казвам нищо, само мълчаливо притискам до себе си малката русокоса главица. П. Незнакомов, МА, 10. Като притискаше [Николай] бинокъла до очите си, той продължаваше да следи внимателно движението на противника. Ив. Мартинов, СНУ, 251. Той дебнеше иззад малкото прозорче и никой в кафенето не го видя, когато прибра ловко брадвата и изскочи навън, като я притискаше плътно до кълката си. Г. Караславов, Тат., 158. Старата притискаше термометъра под мишница, мъчеше се да не кашля и да диша тежко. Ем. Станев, ИК I и II, 45. На излизане от събранието Станка притискаше мишницата на мъжа си и закачливо въртеше глава. Кр. Григоров, Н, 161. Гайдаринът до лявото ребро / притиска гайдата си запъхтяна. Бл. Димитрова, Л, 67. // Държа нещо здраво, задържам го в ръката си със сила; стискам. Сега вече всички пригласяха. А разгорещеният Тотю и дядо Желю, който все по-силно притискаше врата му, ревяха с пълен глас: „Ей, либе, щуро, глупаво! / Коги не знаеш да либиш, / защо се барем закачаш?“ Ст. Дичев, ЗС I, 441. Илич .. също се приближи до работниците. .. Започна живо и сърдечно ръкуване. Атанас Щерев притискаше в силната си длан напуканите и корави ръце на бисерничани. Д. Ангелов, ЖС, 316-317.
4. Стискам силно, плътно до себе си с ръка някого, обикн. в прегръдка, като израз на любов или страст. — Обичам те, ангеле мой! — шепнеше ѝ Дончо с примрял глас и страстно я притискаше до сърцето си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 98. — Бате, бате Стамене! — произнасях непрестанно през сълзи името му, като същевременно го притисках и милвах с малките си сгорещени ръце. П. Михайлов, МП, 15. Бащата свиден син притиска, / синът в баща е впил ръце. Ас. Босев, СЦС, 31. Алън в униформа на капитан от американската армия те притиска в обятията си. Д. Димов, ЖСМ, 23. Възрастни мъже с изцъклен поглед притискаха млади момичета. Д. Димов, Т, 109.
5. Стискам много силно, болезнено някого или нещо между части на предмет от бита, уред, механизъм; прищипвам, защипвам2. Винаги си притискам пръстите като затварям прозореца. Δ Бързо затворих вратата, притиснах опашката на котака и той измяука ужасяващо.
6. В бой, сражение или състезание — нападам като отнемам възможността на противника да отвърне на нападението ми. Въстаниците се приближаваха от три страни и притискаха аскера към казармата, която гореше цяла. Д. Талев, И, 516. Виждаме кавалерията, която се пръсва на малки групи с цел да обходи противника, за да го притисне към реката. Л. Стоянов, Х, 136. Но Ката с копието си и останалите с ръце и крака здраво ги притискаха и най-сетне ги спряха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 287. В първите ходове [на играта] бай Нончо смело притискаше противника си. А. Гуляшки, СВ, 24.
7. Прен. Правя, карам (обикн. с въпроси, доводи и под.) някой да отстъпи от позицията си и да се съгласи с нещо или да извърши това, което искам или което трябва, което се налага. И затова след няколко време, като зеха близки и роднини много да настояват и да го притискат, .., Колчо рече най-после да открие работата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 194. Орце се изненада, че събеседникът му заговори за времето, помисли, че той нарочно иска да му отвлече вниманието, за да му хвърли нова примка, да го притисне с някой неочакван, неприятен въпрос. Д. Спространов, С, 60. През междучасието посветеният в тайната веднага изтича при своя пръв приятел и му разказа всичко. Оня на свой ред притисна Асенчо и той се принуди .. да сподели съдържанието на „епопеята“ и с него. Г. Русафов, ИТБД, 240-241. Той слушаше разсеяно сестра си, която разправяше за своя живот на село, и си мислеше как да притисне Манол в бъдещия спор. Ем. Станев, ИК I и II, 26. — Онзи дръглив козел има петдесет декара. .. Притисни го, когато трябва, ще даде, каквото поискаш. И. Петров, МВ, 68. — Ралчо ние си го знаем, ами добре направи, че си каза, та наесен, като почне да бере гроздето, да го притиснем и да си ви даде третината, дето сте я изработили. Ст. Даскалов, СЛ, 156. // Упражнявам властта си върху някого, за да извърши това, което искам или което трябва, което се налага. Обади се друг: — щом властта е наша — трябва да ни пази. Трябва да ни осигури цените, които сме платили. — Житото ни струва скъпо. — Не сме намерили парите си на пътя! — Банките ни притискат! Плащаме лихви. П. Спасов, ХлХ, 168.
8. Прен. Правя живота на някого много труден, мъчителен, гнетя, тормозя някого като го използвам за свои облаги; потискам. Боляринът беше свой човек, .., не притискаше осенчани чак толкова, че да го намразят, а попът гледаше през пръсти на езическите обреди. А. Гуляшки, ЗВ, 9-10. И не само за хайдути и за бирници беше страшен Индже. Аени, спахии и бегове, всички ония, които имаха власт и владееха земята поотпуснаха коляното си и не притискаха тъй много раята. Й. Йовков, СЛ, 143. Защо убиват невинния и защо притискат сиромаха? Й. Йовков, ЖС, 132. Тръгнаха с ония, дето ги притискат и грабят. Т. Влайков, Съч. III, 311. Прокле [Нарзанов] ненаситната хидра ламя — обществото. То притиска слабите, покваря добрите, подкупва честните — после ги изхвърля като изцеден лимон. Г. Стаматов, Разк. II, 110.
9. Прен. За бедност, страдание и под. — силно затруднявам, измъчвам някого; гнетя, потискам. Ала излезе ли от одайчето, пак същия сумрак я обхващаше, и същия нерадостен живот я притискаше. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 245. — Е, как са лодкарите? — Много добре, само немотията ни притиска здраво. Д. Спространов, С, 112. Болката идеше от нещастията, с които войните притискаха все по-безмилостно и по-настойчиво народа след всеки изминат ден. Г. Русафов, ИТБД, 139. Неговата собствена грижа пак го намери и го притисна. Й. Йовков, ЧКГ, 265-266. — Страшно става човеку, като си помисли каква неволя е притиснала нашия народ! Д. Марчевски, ДВ, 50. ● Обр. Един юлски ден бе притиснал с нетърпима горещина обитателите на българската столица. М. Георгиев, Избр. разк., 206. Студена и ветровита нощ е притиснала равнината. А. Гуляшки, МТС, 141. // Прен. За умора, сън и др. — оказвам силно въздействие върху някого и го обхващам напълно, изцяло. Станка се добра с мъка до дома си. Тя усещаше как краката ѝ отмаляваха и как сънна умора все по-силно я притискаше. Г. Караславов, ОХ, 455. В дванадесет часа, когато разговорите дотегнаха и сънят започна да притиска уморените моряци, дойде Спас. Д. Добревски, БКН, 110-111. Това мрачно, кишаво време, което дойде изведнъж, притисна и скова Тъкачев. То го гнетеше, тежеше му и задушаваше ония възторжени пориви на сърцето му, които сега му бяха толкоз нужни. Г. Караславов, ОХ, 213. ● Обр. Притисна морен сън земята и мокра есен заромони. Хр. Ясенов, Събр. пр, 24.
10. Прен. За мисъл, чувство, спомен и под. — предизвиквам тежко, мъчително душевно състояние, изживяване у някого. — Казвате волонтири .. във влашката армия! — каза той прегракнало. — Да! Под командата на наши опитни офицери, с наше модерно оръжие! — Зная, зная — рече Раковски; мисълта за белградската легия все по-плътно притискаше възторга му. Ст. Дичев, ЗС I, 382. Кои са били мотивите, които са накарали Хариет Босе да играе тая роля? Според нейната изповед те са били следните: .. Спомените възкръсват .. тия спомени така ме притискат, че правят дните ми тежки и тъжни. Р, 1926, бр. 232, 3. Ала в душата си той усещаше едно смущение и някакъв страх го притискаше. Т. Влайков, Съч. III, 273. Необяснима тревога притиска душата ми. Л. Стоянов, Х, 112. Бащата замълча. „Дано да се лъжа — помисли си той. — Но не се лъжа. Не, не се лъжа…“ И мъка, неизразима, тежка мъка го притисна. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 158. Но като мислеше за нея [Лиляна], тутакси се сещаше за Александър. И го притискаше не завист, а чувство на обида, примесено с недоумение и незлоблива ирония. А. Гуляшки, Л, 207.
11. За облекло — прилепвам плътно към тялото или част от него като обикн. съм малко тесен, малък; стискам, притеснявам. От коленете надолу нозете притискаха тесни гащи. Ив. Вазов, Съч. XIII, 181. Ето че днес бе дошъл и моят ден .. Вратовръзката притискаше адамовата ми ябълка, а жилетката на костюма затрудняваше още повече дишането. Р. Балабанов, ТБК, 20.
12. Остар. Притеснявам с присъствието си някого, който живее в малко, тясно пространство. Па и теснотия нали е у тях горе, защо да ги притискам? Т. Влайков, Съч. II, 289. притискам се I. Страд. от притискам. Плънката се поставя с лъжичка в издълбания зеленчук, без да се притиска, за да остане рохка. Л. Петров и др., БНК, 77. И пак грабежи и злоупотребления, и пак се притискат. Т. Влайков, Съч. III, 233. II. Взаим. от притискам в 1-4 знач. Децата бяха изпълнили двора, шумяха и се притискаха на изхода. Ст. Чилингиров, РК, 35. Сега богомолците стояха плътно един до друг, притискаха се, едвам успяваха да се прекръстят, да превият гръб по посока на олтара. Д. Талев, ПК, 51. Целувки, шепот до самия бряг, — / но нищо се не види: полумрак. / .. / Притискат се гърдите до гърди. К. Христов, Т, 84. Станчев им [на няколко учители] разправя за снощната вечеринка, .., как се притискали танцуващите двойки. М. Кремен, СС, 71. — Василе! Васил Левски! — извика той [Ради] .. миг след това двамата се притискаха в крепка прегръдка. Ст. Дичев, ЗС I, 476.
ПРИТЍСКАМ СЕ несв., непрех. 1. С предл. д о, о. Допирам се, долепвам се плътно до някого или нещо с цялата тежест на тялото си. Тотка слуша думите на баба си .., но някаква плахост пълни душата ѝ и тя още по-силно се притиска до нея. Елин Пелин, Съч. II, 168. Народът се тълпеше, притискаше се до трънените плетища, дигаше тънък прах и мълчеше. К. Петканов, СВ, 27. Понеже той мълчеше, чу я да казва „Божичко, аз съм полудяла!“ и докато се притискаше о него и криеше лицето си, усети соления вкус на сълзите ѝ. Ем. Станев, ТЦ, 69.
2. С предл. д о. Допирам се, долепвам се плътно до някого като израз на любов или от страст. По равни друм из здрача / кола лекичко скриптят, / вътре пътниците наши / тихо нещо си шептят. / Стойчо либето си първо / със десница е обвил, / Яна кротко е навела / черни очи с поглед мил. / .. / Маха Стойчо дълг остен / и до Яна се притиска, / като никога блажен. Елин Пелин, Съч. V, 131-132.
3. За група хора, тълпа, множество — стоим плътно допрени един до друг и обикн. се движим бавно, трудно, в дадена посока към нещо. Народът се притискаше напред възбуден и шумеше одобрително. Д. Добревски, БКН, 9.
4. Остар. Само мн. Живеем много хора на едно място, натясно. Как си поминувате? — Ние ли? — подкачи кака Дона, като взе да върти чекръка .. — Ние сме все добре слава Богу. Притискаме се, както ни видиш, тука с децата. Т. Влайков, БСК І, 509.
◊ Притискам до (о) стената някого. Разг. Поставям някого в положение да бъде принуден да признае или да приеме нещо. Той дори не се опитва да отрича престъпленията си, защото фактите го притискат здраво до стената. Ст. Марков, ДБ, 117. И когато Нинчев го питаше и хората го притискаха до стената, той пак не искаше да каже онова, което знаеше — истината. Ст. Даскалов, СЛ, 544. Притиска ми се душата. Диал. Чувствам се потиснат, угнетен. Цяла неделя му се притиска душата, мъчи се като роб, лускат го. Т. Влайков, Съч. ІІ, 242.