ка̀рам - първо лице, единствено число, сегашно време ка̀раш - второ лице, единствено число, сегашно време ка̀ра - трето лице, единствено число, минало свършено време ка̀раме - първо лице, множествено число, сегашно време ка̀рате - второ лице, множествено число, сегашно време ка̀рат - трето лице, множествено число, сегашно време ка̀рах - първо лице, единствено число, минало несвършено време ка̀рахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ка̀рахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ка̀раха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ка̀раше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ка̀рай - второ лице, единствено число, повелително наклонение ка̀райте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ка̀ращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀ращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ка̀ращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ка̀раща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀ращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ка̀ращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀ращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ка̀ращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀ращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ка̀райки - деепричастие ка̀рал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ка̀ралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ка̀ралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ка̀рала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ка̀ралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ка̀рало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ка̀ралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ка̀рали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ка̀ралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ка̀ран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие ка̀рания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие ка̀раният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие ка̀рана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие ка̀раната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие ка̀рано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие ка̀раното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие ка̀рани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие ка̀раните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. карам
- - Един кара на „йейе”, друг на „ча”
See more- - Карай да върви
- - Карай коня да върви
- - Карай си <из> пътя
- - Карай си колата
- - Карай си количката
- - Карай си магарето
- - Карай си магарчето
- - Карай си низ пътя
- - Карам <го> през къра
- - Кара ме навън
- - Карам зорле у рая
- - Карам килавите на войска
- - Карам през диво и пусто
- - Карам през просото
- - Карам през пръсти
- - Карам преко поле и доле
- - Карам си на своята свирка
- - Кой ме дявол караше
- - Ти го караш в пътя, то върви в трънето
- - Ти го караш по чаира, то бяга по баира
- - Пет за четири, карам
- - Карай коня да върви!
- - Карам на лой
- - Карам я
КА̀РАМ, -аш, несв., прех. 1. Водя, направлявам, насочвам движението на добитък. На другия ден, когато се събуди, слънцето гореше сред небето и овчарите караха стадата към пладнищата. Елин Пелин, Съч. I, 99. Елисей Лазов имаше две биволици; денем ги караше за вода все долу на Топлика. Ил. Волен, МДС, 150— 151. Изведнъж насреща се зададе едноконна двуколка. Един селянин с рубашка и ботуши, метнал въже на рамото си, караше белоглав кон с висок хамут. А. Каралийчев, ПД, 192. Днеска го видях [либето] край чичови — / караше на паша стоката. Е. Багряна, ВС, 31.
2. Принуждавам, заставям някого да върви пред мене. — Хайде, на добър час! — казваше един от тях на заптиите. — Ние отдалеч ви гледахме, но не можехме да разберем навярно: комитите ли караха вас вързани, или вие тях? Срамота е, бей! З. Стоянов, ЗБВ III, 189. В тоя миг той забележи Боримечката, който идеше насам и караше едно лице. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 126. // Насилствено водя някого някъде. Но изведнъж се дръпна уплашено и извика: — Виж, виж... карат стажанта на мъжа ми, дето постоянно кисне у дома... М. Грубешлиева, ПП, 267. При подуенските ханчета князът попита [офицерите, които го конвоираха]: — Къде ме карате! С. Радев, ССБ, П, 162.
3. Возя, превозвам нещо (сено, плява, въглища и др.) обикн. за някакви нужди. Сеното от селските ливади сам караше за продан в града. Г. Караславов, Избр. съч. II, 356. Стоичко Данкин също караше дърва в града, продаваше ги и с получените пари веднага купуваше брашно. Д. Димов, Т, 159. Товареше [Стоян] горе от Държавното кубици дърва и ги караше на гарата. Ил. Волен, МДС, 99. — Пък не се безпокой, житото ще караме направо до нашия склад и рахат бъдете, каквото може най-високо да се даде, ще се даде. П. Спасов, ХлХ, 89. Селяните от казанлъшките села събираха по селата яйца, сирене, сланина и ги караха за Цариград. Ив. Хаджийски, БДНН I, 4.
4. Управлявам, правя да се движи, да върви превозно средство, кон и др. За пръв път карах камион, бях кормувал само няколко пъти лека кола и сам се учудвах как леко се справях с тази тежка работа. Ив. Мартинов, БК, 14. Нашият шофьор кара ту на първа, ту на втора скорост и често спира, за да премине ямите съвсем бавно, но въпреки това джипът ни подхвърля непрекъснато. Т. Кюранов, АП, 171. Той караше коня бързо и едвам се държеше на него. Елин Пелин, Съч. III, 164. По улиците безгрижно сновяха войници, някакъв кандидат-подофицер от тиловите части се учеше да кара велосипед на колело без гуми. П. Вежинов, НС, 26-27. Та те се бяха разделили при моста и той дори чу как Мидхат заповяда на каикчията си да кара право у дома. Ст. Дичев, ЗС II, 393. Когато аз например пресичам трамвайната линия, не се паникьосвам и не тичам ту напред, ту назад. Пресичам равномерно, с равна походка и без колебание, та онзи там, който кара трамвая — било ватман или ватманка, — да разбере, че пресича стопроцентов столичанин. Тарас, СГ, 30. // Привеждам нещо в движение, правя нещо да се движи, върти или работи. Чува се и неспирният шум на скока по-долу, който кара воденицата, чуват се селските петли, закукуригали яката. Ив. Вазов, Съч. XII, 4. Вятърът караше лодката бързо и леко. // Умея да се пързалям, да управлявам кънки, ски. Очакваме да падне хубав сняг, щяла да ме учи да карам ски. Сл. Македонски, ЕЗС, 116. От дете карам ски. Δ Карам кънки с удоволствие.
5. Със следв. изреч. със съюз да. Искам, изисквам от някого да прави, да върши нещо. Караше [Дойно] циганите да му продават рибата, която ловеха без патент. А. Страшимиров, ЕД, 50. Когато имаше слънце, тя караше Петето да си играе на улицата. — Ха, бабиното, ха ела да си поиграеш на пътя с децата... Хайде, пиленце. Г. Караславов, Тат., 150. — Аз... Да! Аз и този, който ме изпрати... Ванко смутен мълчеше. Чудно момиче! Кой я кара да прави тия изповеди! М. Грубешлиева, ПИУ, 28. Върху неуредиците, които са карали някои членове на настоятелството да искат закриване на дружеството, не разполагаме с повече сведения. М. Арнаудов, БКД, 269. — Аз ви пак моля, да не показвате малодушие и да ме не карате да вземам крайни мерки спрямо вас. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 130. // Пораждам, предизвиквам с действия, държание някакви чувства, преживявания, мисли и под. Бойка го държеше в плен, присмиваше му се, измъчваше го и го караше да страда от ревнивост. Елин Пелин, Съч. I, 90. Ако Петко бе изрекъл високо тия думи, нямаше така да сепнат Калън Тома. Уж бяха кротки думи, а караха човека да тръпне. Ст. Сивриев, ПВ, 160. Той беше срещнал силен, тежък човек. Но имаше нещо в погледа му, което ме караше да мисля, че стига да улучиш, и от най-лекия полъх ще трепнат листата и ще се залюлее водното огледало. А. Дончев, ВР, 15. Подхвърляше ѝ двусмислени закачки, караше я да се смее, да се черви. Й. Йовков, СЛ, 40. Братската и синовната обич го караше да вярва, че ще го приеме [брат му] много радостно. В. Андреев, ПР, 102. // Ставам причина нещо да става, да се извършва. Самите условия карат всички тия младежи, подготвени или създадени за други призвания, да стават службаши. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 45. — Нашия човек да го поставиш на пуха — после с кука не можеш да го измъкнеш. На мързел кара мекото, така си е. П. Вежинов, ЗЧР, 39. Човек, като се наяде, натежава и го кара на дрямка. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 208. Усмивката и хубостта на снахата я караха неволно да ѝ се подчинява. И. Петров, НЛ, 107.
6. Разг. Продължавам да върша, да правя нещо по същия начин, който съм започнал или съм правил до сега. Чичо Сава имаше много кръстци, ала не рачи да вземе вършачката. Кара няколко дена с диканята, докато овършее ечемика, а за житото потърси друга вършачка от едно съседно село. К. Калчев, ПИЖ, 73. Балик си кара по своему, черквите в свада, досаждат на негово царство с пратеничества. Ем. Станев, А, 114. — Аз... не знаеш ли, Калинке? Стар занаят карам аз: ора, копая, пък понякога пея да забравя кахъри. Ц. Церковски, Съч. III, 20. Тътне подът, звънят саханите по полиците, тресе се цялата къща. — Карай! — вика дядо. — Яката!... Бре, години! .. Цяла седмица шетане и веселби, цяла седмица празници... Ив. Венков, ХКН, 9. — Аз се наемам с тая работа — каза Петко .. Пък ако стане нещо, аз отговарям. — Карай, Петко! — подкрепи го с момчешко безгрижие професорът. — Идеята е добра. П. Незнакомов, СП, 42. // С обстоят. поясн. Продължавам да живея, да преживявам по някакъв начин, обикн. оскъден, труден. Както знаеш, аз и другарите карахме криво-ляво — кога фасулена чорбица, кога хляб и сиренце. Но за тая вечер няма нищо — нито троха. Д. Спространов, С, 32. — Вапцваме, цялата челяд вапцва. Та и аз с тях. Хлябът да излиза. Че какво срамно има в това? — рече си Стайко, защото се виждаше, че старият нещо се оправдава. — Всеки я кара, както може. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 26. Той [баща ми] ме спря от училището в работилницата, за да му помагам, като ми определи седмична надница. Така карахме известно време. Др. Асенов, ТКНП, 267. Работил и следвал, карал на шкембе чорба и мускули, но полека-лека завършил и взел диплома за инженер. Д. Цончев, ОТ, 20.
7. Разг. Продължавам да нося някаква дреха, обувки и др. Не ме гледай, карам вече пета година с този чифт сандали. Δ С един костюм кара толкова време.
8. Разг. В съчет. със същ. гимназия, курс и под. Уча, следвам нещо някъде. Карам гимназия. Карам курсове за шофьор. Карам медицина.
9. Разг. Навлизам в известна възраст. Сега животът ѝ не бе лек, но тя за нищо на света не би заменила своя Ваня, който караше вече петата година, и своя Кръстя, втория ѝ син, и своя мил и умен съпруг. Г. Караславов, ОХ IV, 4. // Навлизам в, започвам определен период от време. Вдовицата Добра седеше на чардак в бащината си къща и кърпеше стари дрехи. Престана да кърпи, загледа се в далечината. Ето вече три години от смъртта на Щеря, четвъртата кара, а още се облича като черна къделя. К. Петканов, X, 36-37. Нейко, като разбра, че отпускарите го слушат с внимание, поръча им ракия и продължи: — Третата година карате, откакто сте на война. К. Петканов, МЗК, 235. карам се страд. За да се контролира издишването, болният се кара да издишва с шипяща буква или пък през тръбичка в чаша вода. Н. Манчева, ЛФ, 109.— Тъй ли се кара кон?— мърмореше той. Й. Йовков, ЧКГ, 175.
КА̀РА МЕ несв., непрех. С предл. на и в съчет. със същ. като плач, смях, сън и под. Изпитвам вътрешен подтик, желание да правя нещо по знач. на същ. А лъснеше ли палешникът над рохката пръст, воловете просто хукваха напред. .. Караше ме на плач. Обземаше ме желание да дигна копралята и с по един удар да поваля воловете, тези проклети мои мъчители. Г. Русафов, ИТБД, 165. Велика остана учудена от думите на Куна. — Ти си чула нещо за Дима и не ми го казваш! — Нищо не съм чула. Само главата ми се мае и ме кара на сън. К. Петканов, МЗК, 250.
◊ Един кара на „йейе“, друг на „ча“. Диал. За несговорни хора. Кара, вара; вара, кара. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че след изтичане на известно време са станали неочаквани промени, случило се е нещо — обикн. странно, чудно. — Та аз си я знам от мъничка, като свое чедо съм я гледала, дето има една дума. Пък то — божа работа — вара, кара, та наистина ще ми стане чедо... Г. Караславов, Избр. съч. VI, 134. Карай да върви. Разг. Пренебр. Не обръщай внимание на нищо, постъпвай както можеш, както желаеш, без да се съобразяваш с обстоятелствата. Амчи нали ги гледам певиците, дето минават с цирковете и естрадите. Ами къде са те пред Тинка? Фигура си имат по-хубава, глас ли? Амчи нали се е рекло, че са от София и карай да върви! ВН, 1960, бр. 2615, 4. — Ти едно ми разправяше, а съвсем друго излезе. — А бе карай да върви — рече Иван. Н. Драганов, СбХС, 228. Карай коня да върви. Диал. Не си оставяй работата. Карай си <из> пътя. Разг. Грубо. 1. Не се занимавай с неща, които не те засягат, не се меси в чужди дела. 2. Махай се. Карай си колата (количката, магарето). Разг. Грубо. Карай си магарето. Диал. Грубо. Гледай си своята работа и не се меси в чуждите работи. — Млади момко, защо си тъй тъжничък? Какво се е случило? Онзи, както бе захапал цигарата си, изгледа бай Анчо с бялото на очите и изръмжа: — Я си карай магарето! И. Петров, ПР, 148 — Скива ли го оня фуклъо?... — Скивах го. — Каква муцуна! — Е, та?, заяви той важно, сякаш е имал много такива наблюдения. — Карай си колата! Б. Болгар, Б, 234. — Какво сте се разлудували, бе хашлаци! Няма ли работа за вас? Скоро по домовете си!... — Ти пък какво си се разкрещял, бе даскале! Я си карай количката! П. Здравков, НД, 21. Карай си низ пътя. Диал. Грубо. Махай се. Карам <го> през къра. Диал. 1. Върша повърхностно някаква работа. 2. Върша нередности, постъпвам нечестно, неморално. Кара ме навън. Диал. Обикн. при заболяване — изпитвам необходимост да извърша естествена физиологична потребност (нужда). Карам зорле у рая някого. Диал. Ирон. Насила искам да направя добро някому, който и не разбира това. Карам килавите на войска. Диал. Ирон. Не правя нищо, не върша никаква работа. — Що правиш сега? — „Караме килавите на войска“, дето го рекъл оня. Ив. Вазов, Съч. X, 88. Карам през диво и пусто. Диал. Вървя, без да държа сметка за пътя, без да гледам откъде минавам. Карам през просото. Разг. Върша нередности, постъпвам безотговорно, като не се интересувам от ред, приличие или законност. — Ти имаш ли уши да слушаш, или като си мислиш, че триците са обществени, решила си да караш през просото? А. Гуляшки, СВ, 292. Едно време старите доктори я караха през просото. Никакъв микроскоп. Микроби ли? Кamo биволи да са, пак нямаше да ги видят. Й. Йовков, М, 34. Карам през пръсти нещо. Разг. Не съм прецизен в работата си, върша нещо небрежно, нехайно. Той гледа по-лесно да изкара службата. .. Затова сигурно не заляга на дисциплината... кара през пръсти... П. Вежинов, ВР, 164, — Не е така!... — възрази Прайбиш. — Аз си гледам добре работата, докато вие карате през пръсти. Д. Димов, Т, 458. Карам преко поле и доле. Диал. Вървя, без да държа сметка за пътя, без да гледам откъде минавам. Карам си на своята свирка. Разг. Не отстъпвам от мнението си, продължавам да поддържам мнението си, решението си. Кой ме дявол караше. Разг. Със следв. изр. със съюз да. Възклицание за изразяване на съжаление, разкаяние, когато съм извършил нещо, от което съм пострадал. Ти го караш в пътя, то върви в трънето; ти го караш по чаиря, то бяга по баира. Разг. За неразбран, вироглав човек.
КА̀РАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. 1. Говоря високо, сърдито на някого; ругая, навиквам, хокам. Старият започна да им се кара, като посочваше Ивайло и Куман и махаше с ръка нагоре към мястото, където бяха другите пленници. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 53. Нако загрижено отиваше към другия края на постройката, излизаше навън, посрещаше колите на двора и се караше гръмко на коларите: — Та какви са тези дупки тук? Кр. Велков, СБ, 22. Подир малко отвън се чуват виковете на хаджи Енча, който още от двора се кара на шумящите деца в началното училище. Ив. Вазов, Съч. VIII, 135. Баща ми не се караше, па и нямаше намерение да се кара никому, защото говорът му не беше друго, освен гласна мисъл. Ст. Чилингиров, ХНН, 43.
2. Влизам или се намирам в пререкания с някого. Такива управители в достатъчно количество. И другите крадат, обаче се карат същевременно с клиентелата. Т. Монов, СЧ, 128. Подпоручикът стана и отиде да се кара със Сарандовица заради лошата прислуга. Й. Йовков, ΒΑΧ, 50. Ако случайно се намереше в компания с хора, които се караха или пък спореха настървено, тутакси се обръщаха към него, за да въдвори ред или да каже кой от спорещите е прав. А. Гуляшки, ДМС, 93.
3. Намирам се, съм в обтегнати отношения с някого. Сигурно единствен е търгувал за мен сприхавият и добър Ханс, с когото непрекъснато се карах. С. Славчев, БФ, 252. Те и без това се карат и мразят долненци и горненци, ама от известно време работата се много усложни. Чудомир, Избр. пр, 114.
ка̀рам ◊Карам на автопилот. Вж. автопилот.