заста̀вям - първо лице, единствено число, сегашно време заста̀вяш - второ лице, единствено число, сегашно време заста̀вя - трето лице, единствено число, минало свършено време заста̀вяме - първо лице, множествено число, сегашно време заста̀вяте - второ лице, множествено число, сегашно време заста̀вят - трето лице, множествено число, сегашно време заста̀вях - първо лице, единствено число, минало несвършено време заста̀вяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време заста̀вяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време заста̀вяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време заста̀вяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време заста̀вяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение заста̀вяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение заста̀вящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заста̀вящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие заста̀вящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие заста̀вяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заста̀вящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие заста̀вящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заста̀вящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие заста̀вящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие заста̀вящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие заста̀вяйки - деепричастие заста̀вял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие заста̀вялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие заста̀вялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие заста̀вяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие заста̀вялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие заста̀вяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие заста̀вялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие заста̀вяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие заста̀вялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие заста̀вян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие заста̀вяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие заста̀вяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие заста̀вяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие заста̀вяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие заста̀вяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие заста̀вяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие заста̀вяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие заста̀вяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАСТА̀ВЯМ1, -яш, несв.; застàвя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Карам някого непременно, задължително да извърши, да направи нещо; принуждавам. – Ние като лекарите сме длъжни да пазим професионална тайна... – Чудесно! – изсмя се гръмко Лина. – Заставят ви значи да пазите тайна. М. Грубешлиева, ПП, 281. Той е строг администратор, маниак по чистотата, заставя Н-чани да мият по три пъти в седмицата паважа пред домовете си и да боядисват оградите и фасадите на къщите си поне веднъж в годината. А. Гуляшки, ДМС, 127. Той повиква всекиго според възрастта и чина му и заставя всички задължително да заминат по-скоро. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5492, 2. И така недоизказано приятно слива думите с едно удължено и меко „р“, че понякога нищо не ѝ се разбира. Тогава я заставям да повтори и потрети думите си. П. Михайлов, МП, 28. // Карам някого да извърши нещо против волята си, насила; принуждавам, насилвам. В очите му поглежда безмълвната молба да бъде сам, да не го заставят да говори повече. Й. Йовков, Разк. ІІ, 197. Аз си тръгнах. Но и нататък в ума ми се въртяха образите и на невярната съпруга, която заставяха чрез градушка юмруци в главата да възлюби мъжа си, и на мъжа. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 132. Охраната на брега откри навреме другите две лодки и с честата си пушечна стрелба ги застави да се върнат. П. Михайлов, МП, 30.See more2. Правя задължително, неотменно нечие, някакво действие или някакво явление; принуждавам. Един остър лист я бодна в окото, просълзи го, зачерви го и това я застави дълго да се тъкми пред огледалото. М. Грубешлиева, ПП, 13. Само че татко се движеше отегчително бавно и тежко. Многото години, които носеше на гърба си, и задухата в гърдите му го заставяха едва-едва като костенурка да пристъпя. П. Михайлов, МП, 86. В него [Рилския манастир] са се стичали поклонници от околните села и градове. Това е заставяло проповедниците да превеждат и съставят поучителни слова на разбран народен език. Б. Пенев, НБВ, 44. // Ставам причина някой да направи нещо или да се случи нещо. – Господин Тихов, по-добре би било да се върнем, за да не заставяме Марийка да ни чака дълго. Ив. Вазов, Н, 72. Дерменджиев имаше някоя друга причина, която го заставяше да се държи така. А. Наковски, БС, 191. Задалата се опасност от север го заставяше час по-скоро да слага край на една вече победоносна война. А. Гуляшки, ЗВ, 237. Обстоятелствата заставят карловци да търсят своя поминък в занаятите и търговията. Ив. Унджиев, ВЛ, 21. Силите, които действуват по повърхнините на колоидните платинови частички, заставят молекулите на водорода да се разложат на водородни атоми. Хим. VІІ кл, 1950, 38-39. заставям се, заставя се I. Страд. от заставям. II. Възвр. от заставям в 1 знач. Церски се застави да мисли как ще организират жътвата, как ще се свърже с кооператорите. Кр. Кръстев, К, 74. Второто нещо, което е нужно за развиване на вниманието, е да си изработи човек умение да се заставя волево да съсредоточава вниманието си във всеки миг и върху кой да е предмет. Псих. Х кл, 91. III. Взаим. от заставям в 1 знач.
ЗАСТА̀ВЯМ2, -яш, несв.; застàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Спирам, възпирам някого, нещо да не върви. Извикна ся младий младожена: / – Я застави та сремска кочия, / та отвори врата и пенджери / да видиме зачто дни губиме, / дни губиме и коне мориме. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ ІІ, 122. // Спирам действието на нещо, някого. Пай говори Янинка девокя: / „Прости мене, куме и старокьо, / заставете таламбаси, / отворете пенджери, / послушайте како пиле пищи“. Нар. пес., СбНУ ХХІІ-ХХІІІ, 26. заставям се, заставя се страд.
ЗАСТА̀ВЯМ3, -яш, несв.; застàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Съединявам; наставям. заставям се, заставя се страд.
ЗАСТА̀ВЯМ СЕ несв.; застàвя се св., непрех. Диал. Съединявам се, събирам се. Облакът вече се надвеси и над Гороцвет, Чучулигово не се виждаше, не се виждаха нито Побит камък, нито Велков връх. Като че нататък беше тъмна нощ, като че небето и земята се бяха заставили. Кр. Григоров, ТГ, 76. Като маат с тия остри сабли, / от сили се сабли заставляю, / у живот са Марка намерили / и двамата с Марка се ставили. Нар. пес., СбНУ ХLІХ, 68.