приспѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време приспѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време приспѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време приспѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време приспѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време приспѝват - трето лице, множествено число, сегашно време приспѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време приспѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време приспѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време приспѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време приспѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време приспѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение приспѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение приспѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приспѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие приспѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие приспѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приспѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие приспѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приспѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие приспѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие приспѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие приспѝвайки - деепричастие приспѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие приспѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие приспѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие приспѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие приспѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие приспѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие приспѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие приспѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие приспѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие приспѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие приспѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие приспѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие приспѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие приспѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие приспѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие приспѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие приспѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие приспѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
ПРИСПЍВАМ, -аш, несв.; приспя̀, -ѝш,
мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Правя някой, обикн. малко дете, да се унесе в сън, да заспи, като му пея, люлея го и др. Кадир си спомни детските си години в Шумен .. Обичаше тоя град, където бе видял слънцето и звездите, където дойката му го приспиваше с тъжните си песни. Д. Спространов, С, 56-57. Все по-често дядо Иван започна да се застоява край люлката на детето. Той го друсаше, тананикаше му нещо, за да го приспива. Г. Караславов, ОХ II, 437. Жена му [на Георги] приспа децата, после дойде и застана над главата му. К. Петканов, СВ, 88. Кога детето бозае или дреме, никак не бива да го носи майка му, та носешким да го приспива. Й. Груев, КН 7 (превод), 92. Люлката ѝ [на Мара] вън връзана, / вятър вее — люлее я, / славей пее — приспива я, / роса падне — окъпва я. Нар. пес., СбГЯ, 125.See more2. Предизвиквам заспиване на някого с помощта на специален медикамент, който му давам да изпие или му инжектирам. Лекарите приспаха болния с луминал. Δ Сложиха му упойка и го приспаха. // За шум, звук, мелодия, напитка, аромат и др. — ставам причина на някого да му се доспи или да се унесе в сън, да заспи. Дъждът се стичаше по кораба .. и монотонните удари на капките като песен на часовник приспиваха младия часовой. Д. Добревски, БКН, 112. Имат музика, която приспива змиите и запалва кръвта на жените, които танцуват полуголи. Й. Йовков, Разк. II, 12. Равномерният тръст на кобилите го приспа. К. Петканов, ЗлЗ, 87. Като се впуснат да обсъждат вината, ловците се сещат, че има .. вина трапезни и тежки, те приспиват човека хубаво, без сънища. Й. Радичков, Скан. [еа]. Ароматът на лавандула приспива неусетно.. Тя има силно изразен успокоителен ефект. С, 2004, бр. 4218 [еа]. Тихият и равен глас на лектора приспа цялата аудитория. ● Обр. Чудна нощ приспа земята морна. Ив. Вазов, Съч. III, 52.
3. Прен. Обикн. несв. Притъпявам вниманието, бдителността на някого, правя или ставам причина някой да не забелязва, да не осъзнава нещо; успивам. Проклятието на поета се отнася до ония, които приспиват народа, за да не види истината и разбере положението си. М. Арнаудов, ЖТИ III [еа]. За да успокои подозрителността на враговете или на неудобните си съседи, Византия ги приспиваше с уверения в лоялност и приятелство, но не пропущаше сгодния случай, за да им устрои кървава разплата. П. Мутафчиев, КБ [еа]. Общината! Стари, изкуфели чорбаджии. Наместникът и Аврам Немтур ги мамят, приспиват ги. Д. Талев, ЖС, 167. „Ето — мислеше си тя — този хапльо приказва в същия дух и дори с думите на моя съпруг. И откъде тези легенди, които само ни приспиват за страшната опасност?“ Г. Караславов, Т, 34. Тежко ни беше, когато гледахме как .. безгрижието преминаваше от един на други .., приспиваше тревожните инак души. Й. Йовков, Разк. II, 129. // В съчет. със същ. п о д о з р е н и я, б д и т е л н о с т, в н и м а н и е и др. Притъпявам, отслабвам (нечии подозрения, бдителност, внимание и др.). Добре е Александър да продължава да мисли, че ме мразят смъртно. Ние така ще приспим подозренията му. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 134. — Казвал си, че няма никакъв смисъл да се бием в края на войната .. Твърдял си, че немците са пред капитулация, като по тоя начин си приспивал бдителността на войниците. П. Вежинов, ВР, 242. Партийният лидер не е предприемал крути действия .., защото е изчаквал по-устойчивите позиции на мандатното си преизбиране .. Досега той е приспивал вниманието на врага вътре и вън от партията, за да укрепи поста си. Сега, 1998, бр. 79 [еа]. Еднообразието на безкрайното поле приспива и най-изострената наблюдателност, окото не намира по какво да се ориентира и не един пътник тук .. се е въртял с часове, като в омагьосан кръг. Й. Йовков, Разк. III, 171.
4. Остар. Удрям някого така, че да остане неподвижен, да загуби съзнание или да умре на място. Една вечер някой удари Мечката с камък. Удари го по главата и го приспа. Намериха го случайно след полунощ, прибраха го у дома му, а на другия ден го изпратиха с влака в Пловдив. Г. Караславов, ОХ I, 465. Славчо се извърна от най-горното стъпало, на което се намираше и цапна с ятагана заптието по главата и го приспа там. Ив. Вазов, Съч. VII, 65. Други един са впусна отгоре ми със сабята и като не можах да го посрещна с револвера си, извих с пушката и го приспах. НБ, 1876, бр. 43, 169. приспивам се, приспя се страд. Много потребно е малки деца да ся приспиват дене, та да поспиват. Лет., 1871, 124. — Какво е това? — заинтересува се Инженерът .. — Приспивен газ. — Откъде знаеш дали това, което живее на тази планета, може да се приспи с твоя газ? Н. Кесаровски, ПЗ [еа]. Трябваше .. да се приспят подозренията на безпокойните командири, да се отслаби у тях революционният порив, докато се образува около Шумен един обръч от верни гарнизони. С. Радев, ССБ II, 325.
ПРИСПЍВА МИ СЕ несв.; приспѝ ми се св., непрех. Обхваща ме желание за сън, започва да ми се спи; доспива ми се. Вълко скочи сънен. — Невясто, ти ли си? Заспал съм. Не съм уморен много, но ми се приспа. К. Константинов, П, 78. — Хм, да-а-а — проточи Трънката, тъй като започна да му се приспива. Прозина се и потърси място да се излегне. П. Проданов, С, 114. Някои спят, приспива им се, когато зашуми дъждът, а аз... в мене нещо се събужда. З. Сребров, Избр. разк., 34.