разлютя̀ - първо лице, единствено число, сегашно време разлютѝш - второ лице, единствено число, сегашно време разлютѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение разлютѝм - първо лице, множествено число, сегашно време разлютѝте - второ лице, множествено число, сегашно време разлютя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време разлютѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време разлютѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време разлютѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време разлютѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време разлютя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време разлютѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разлютя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разлютя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разлютя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разлютѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разлютѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие разлютѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разлютѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разлютѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие разлютѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разлютѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие разлютѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разлютѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие разлютѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разлютя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разлютя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разлютя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разлютѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разлютѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разлютѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разлютѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разлютѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разлютѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разлютѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разлютѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разлютѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разлютѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗЛЮТЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от разлютя като прил. Разг. 1. Който е обхванат от силен гняв, ярост; ядосан, разгневен, вбесен, разярен. Една вечер, когато се връщал от нивата .., насред пътя чичо Георги видял едно съвсем малко и рошаво магаренце. Към него тичал разлютен циганин с нож в ръка. А. Каралийчев, НТИ [еа].See more2. Който изразява силен гняв, ярост; ядосан, разгневен, вбесен, разярен. — Ти си бил окраден? — заявих аз. Неговото иначе радушно лице възприе един направо разлютен израз. — Да — отговори с див поглед на малките си примигващи очички. Л. Спасов, НП (превод) [еа].