ра̀зум - единствено число, нечленувано ра̀зума - единствено число, членувано - непълен член ра̀зумът - единствено число, членувано - пълен член
1 ум - разум - разсъдък - интелект (книж.) - глава (разг.) - мозък (разг.) - акъл (разг.) - пипе (разг.; пренебр.) - пипка (разг.; пренебр.)2 благоразумие - разсъдливост - разумност - разум - мъдрост 3 смисъл - разум - логика (прен.) - резон (книж.)See more
- 1. разум
- - Събирам/събера ум <и разум>
See more- - Уча на ум и разум някого
- - Научавам/науча на ум и разум някого
РА̀ЗУМ, мн. няма, м. 1. Висшата познавателна способност и дейност у човека да възприема адекватно и съзнателно действителността, като мисли творчески и логически. Атомната енергия – това велико постижение на разума, може да бъде използувана за доброто на хората. Матем., 1965, кн. 5, 7. – Чухте там да говори един лекар .. Човек, който добре познава естествените науки, човешкия разум. В. Геновска, СГ, 268. От една тръстинка той си е направил оръжеа .. Така човек е трябувало да бъде произведение на разума. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 13.
2. Способността на човека да мисли, да разсъждава; ум, разсъдък. В същото време разумът му е напълно съхранен, паметта му е ясна, както винаги. К. Странджев, ЖБ, 74. Стрина Венковица не можеше да се нарадва .. на неговия не според годините му разум. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 172. В тоя лишен от разум поглед се четеше и дружелюбност, и страх. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 94. Знаеше само, че Пауна е роднина на Сяро Барутчията, който отдавна беше го оставил и бродеше в планината, знаеше това и безсилен яд помътваше разума му. Й. Йовков, Събр. съч. II, 1976 [еа]. Ний в тоя край сме, дето ти казах, / че ще съзреш онез души унили, / които Божий гняв с един замах / от благото на разума лишил е. К. Величков, Ад (превод), 25.
3. Способност на човека да обмисля, да предвижда и правилно да преценява, да действа благоразумно, без да се увлича или греши. – Задават ни въпрос – защо не се обърнем към правителството, към съвестта и разума на хората от правителството? К. Странджев, ЖБ, 19. – Що си мислите, лесно ли е църква да съградиш! То с викане не става, ами требва с разум и с добра сметка. Д. Талев, ЖС [еа]. – О, мой Боже, правий Боже! / Не ти, що си в небесата, / .., / а ти, Боже, на разумът, / защитниче на робите, / .. / Вдъхни секиму, о, Боже! / любов жива за свобода. Хр. Ботев, Съч. 1929, 18. Има у мнозина ум, ама у малцина разум. СбНУ IV, 214. ● В съчет. Ум и разум. Ум и разум с пари се не купуват. Послов.
◊ Висш разум. Според някои философски и религиозни учения – предполагаема сила, която господства и ръководи целия свят, следвайки предопределеност в неговото съществуване и развитие.
~ Губя разум<а> <си>. Преставам да мога да разсъждавам нормално, трезво. Владетелят на острова беше людоед. Неговите хора хващаха попадналите в страната чужденци и ги хранеха с това ястие, от което всеки губеше разума си и заприличваше на животно. Св. Минков, ПШ, 141. Здрав разум. Благоразумие. Ако това движение .. не бе довело Освободителната война, то неумолима присъда висеше над него: здравият разум щеше да го нарече безумство, народите – срам, историята – престъпление. Ив. Вазов, Събр. съч. ХIII, 1977 [еа]. Той [Каравелов], поклонникът на здравия разум, врагът на религиозния фанатизъм .., обещавал да помества в списанието си материали и статии по словесността. М. Арнаудов, БКД, 258. С <ум и> разум. Разумно, умно, обмислено, пресметнато, премислено. – Народе, народе, пръснете се на малки групи, .., не .. всички наеднаж и нека дойдат там двама попове да прочетат набързо молитва. С план, народе, с ум и разум! Д. Талев, ЖС [еа]. Уча (научавам / науча) на ум и разум някого. Просвещавам, поучавам някого да бъде разумен, да постъпва разумно. Получил образованието си в Търновската гимназия, сега преподаваше аритметика в нашето село и учеше на ум и разум децата и бащите им. К. Калчев, ПИЖ, 107. Колкото бе хубава и прилична, толкова беше и разумна, .. Че майка ѝ от малка я учеше на ум и разум. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 10. Из сказките кадърните сказвачи могат да са възползуват да предадат народу много .. наставления .. и да го научат на много ум и разум. Ступ., 1875, бр. 9-10, 67. Уча се (научавам се / науча се) на ум и разум; събирам ум и разум. Поучавам се, придобивам опит да постъпвам разумно, да бъда разумен. Николчо останал в разсадника на образованието да срича и да събира ум и разум. Л. Каравелов, Събр. съч. III, 1984 [еа].