мо̀зък - единствено число, нечленувано мо̀зъка - бройна форма мо̀зъкът - единствено число, членувано - пълен член мо̀зъци - множествено число, нечленувано мо̀зъците - множествено число, членувано
- 1. мозък
- - Гений без мозък
See more- - Да ти пикая в мозъка
- - До мозъка на костите
- - Мътя мозъка
- - Завъртявам/завъртя мозъка
- - Изпарява ми се/изпари ми се от мозъка
- - Изфирясва ми/изфиряса ми от мозъка
- - Кукувица ми е изпила мозъка
- - Мисля със собствения си мозък
- - Направям/направя на мозък
- - Нямам мозък в главата си
- - Нямам мозък в кратуната <си>
- - Нямам мозък в тиквата си
- - Плюя в мозъка
- - Поразмърдва ми се/поразмърда ми се мозъка
- - Разбърквам/разбъркам мозъка
- - Размърдва ми се/размърда ми се мозъка
- - Размърдвам си/размърдам си мозъка
- - Размътва ми се/размътя ми се мозъка
- - Размътвам/размътя мозъка
- - Сврака ми е изпила мозъка
- - Сече ми мозъка
- - С мозък в главата
- - Чафка ми е изпила мозъка
- - Чопля си мозъка
- - Глава без мозък
- - Изтичане на мозъци
- - Ставам/стана като мозък
МО̀ЗЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Централен орган на нервната система у гръбначните животни и човека, който координира дейността на отделните части на организма и осигурява по-пълното му приспособяване към условията на средата. Може би съзнанието живее известно време в мозъка, след като сърцето е спряло да бие. Л. Стоянов, Х, 39. // Със съгл. опред. Отделна част на този централен орган, която се характеризира със специфични функции. — Какво представлява главният мозък и каква е ролята му в организма? Кой ще каже?.. Момичето не се смути. То помисли малко и започна: — Нашата централна нервна система се състои от главен мозък и гръбначен мозък, свързани помежду си. С. Славчев, ЖББ, 65. Главният мозък включва в себе си предния мозък, междинния мозък, средния мозък, Варолиевия мост и продълговатия мозък. Анат. VIII кл, 138. Нервната система [на жабите] както при рибите се състои от главен и гръбначен мозък и нерви. Предният мозък е по-добре развит, отколкото у рибите. Това е във връзка с условията на живот върху сушата, които са много по-разнообразни, отколкото във водата. Малкият мозък е по-слабо развит. Зоол. VII кл, 82. Малкият мозък е най-силно развит у рибите и птиците, изобщо у животни, които извършват сложни движения. У човека той съставлява 1/10 от теглото на главния мозък. Анат. VIII кл, 140.
2. Прен. Ум, разум. „Преди всичко трябва да се успокоя“ — неотклонно засядаше някаква спасителна мисъл в мозъка му. Кр. Велков, СБ, 53. Учителката по-глупава ли е от него? Той мисли напрегнато. Мозъкът му работи като някаква мелница за камъни. Д. Талев, И, 243. Той трябваше да се спре, .. Но в тоя първи и единствен миг от живота си сърцето му не послуша заповедта на мозъка. А. Гуляшки, МТС, 349. В главата му се роеха бързи, незавършени мисли. Не свикнал да работи така разпалено, мозъкът му нареждаше люти, пламтящи, накъсани мисли, които показваха само колко му е разклатена душата. Д. Немиров, Б, 92. В мозъка му възкръсна спомена за всички четени или слушани стари истории, разказите за невидимите духове. БД, 1909, бр. 3, 4. ● С опред. Ще иде да живее във вятърната мелница! Виж, това е идея! .. Не, той ще остане сега тук, а утре на чист мозък ще обмисли нещата по-добре. С. Чернишев, ВМ, 133. Събуди се малко преди влакът да спре на познатата гара. Слезе на перона с размътен мозък и още сънен, като потръпваше от студа. Ем. Манов, ДСР, 457.
3. Прен. Човек със забележителна способност да разсъждава; учен, мислител. От ясно по-ясно бе, че това спасително въстание беше лишило народа от големите му чеда, от неговите големи мозъци. Г. Стоев, Зав., 7. На България трябват сега мозъци с трезви мисли. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 155. Велики мисли на велики мозъци. Хр. Смирненски, Съч. I, 93.
4. Прен. Само ед. Обикн. членувано. С несъгл. опред. с предл. на. Източник на идеи, главен организатор на нещо. И това, което го караше [Мичкин] да се съгласи с партията, съвсем не бе страхът от неумолимите ѝ санкции, а ясното и сигурно чувство, че тя бе мозъкът на борбата, която се водеше. Д. Димов, Т, 604. „Братя, обичам ви, почитам ви, вие сте мозъкът, творческата мощ на България, живо въплощение на нейната енергия по светлото поле на прогреса“. Ив. Вазов, ПЮ, 83-84. В конструкторското бюро на завода ще се трудят 600 специалисти. Това е мозъкът на предприятието. ВН, 1960, бр. 2635, 4.
◊ Костен мозък. Анат. Тъкан, запълваща костната кухина у гръбначните животни и човека. Скелетът на котката се отличава твърде много от скелета на птиците. Костите са масивни и тежки. Кухините на дългите кости са изпълнени с костен мозък. Зоол. VII кл, 120. Костно-мозъчният канал и празнините на гъбестото костно вещество у децата са изпълнени с червен костен мозък, а у възрастните хора — предимно с жълт костен мозък. Червеният костен мозък е важен кръвотворен орган. В него се образуват кръвните клетки. Анат. VIII кл, 18.
> Да ти пикая в мозъка.
мо̀зък ◊ Изтичат / изтекат мозъци. Вж. изтичам. Купувам / купя мозъци. Вж. купувам.