ро̀д - единствено число, нечленувано * ро̀да - бройна форма ро̀дът - единствено число, членувано - пълен член ро̀дове - множествено число, нечленувано ро̀довете - множествено число, членувано рода̀ - единствено число, членувано - непълен член родъ̀т - единствено число, членувано - пълен член родовѐ - множествено число, нечленувано родовѐте - множествено число, членувано
- 1. род
- - Влача опашката си до девета рода
See more- - До девета рода
- - Рода ни порода
- - Своего рода
РОД, родъ̀т, рода̀ мн. ро̀дове и родовѐ, след числ. ро̀да, м. 1. Истор. Основна обществена и производителна единица в докласовото общество — общност от семейства, свързани с кръвно родство, живеещи заедно и имащи общо стопанство, която се обединява с други подобни общности в племе. Траките живеели обединени в родове и племена при условията на родовообщинния строй. Ист. V кл, 1980, 30. Отначало в Лациум съществувал родовообщинен строй. Начело на рода стоял родоначалникът старейшина. Ист. V кл, 108. Най-малката обществена организация на хората била родовата община. Няколко рода образували племе. Ист. VІІ кл, 5. Задълженията на мъжете [прабългари] били да бъдат войници и да снабдяват рода си с дивеч, .., както и да отглеждат коне, едър рогат добитък. Л. Петров и др., БНК, 16. Когато славяните минаха великата река Дунав и се заселиха между трите морета .., те всички живееха на родове и общини, тъй както бяха живели от хилядолетия. А. Дончев, СВС, 63.
2. Много хора с общ произход и общо минало, обединени обикн. от език, религия, традиции, обичаи и под.; народ, племе. Без съмнение, той [Паисий] е скърбял, като е виждал съотечествениците си да признават предимствата на други народности и да се отричат от своя забравен и презрян род. Б. Пенев, НБВ, 47. — Заклевам се в името на Бога и Светаго Климента и в това оръжие да служа честно и вярно на народа си, да се боря за род и вяра. Д. Спространов, ОП, 189. — Откогато .. попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние, християните. Ст. Загорчинов, ДП, 222. — Отровил е цялата младеж в селото — оплакваше се при случай поп Иван. — А младежта е надеждата на бъдещето, най-здравата опора на род и държава. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 8. Нека не забравяме, че сме една от най-старите държави в Европа. И нека не забравяме заветите на нашите възрожденци, които свързваха понятието „род“ най-напред с понятието „език“. Н. Хайтов, ТКБ I [еа]. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забравя / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е, или слава! / .. / Да забравя род свой беден, / бащина си мила стряха. Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. От днеска нататък българският род / история има и става народ! Ив. Вазов, Съч. І, 189.
3. Общност от хора, ред поколения, които по майчина или по бащина линия произхождат от общ прародител. И що иска тоя варварин? Коприна, роби, скъпоценности! Не, той иска от един приятел да му намери хрониката на рода Фока. А. Дончев, СВС, 29. Симеон си спомни, че по околошийника на колчана беше изписан със златна боя знакът на рода Дуло. А. Гуляшки, ЗВ, 355. Тук Асен ІІ .. бе коленичил и допрял чело до мраморните плочи, благодарейки Бога за великата милост към Асеневския род. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. Според документалния материал в книгата на Филип Симидов, родът на Филип Тотю води своето начало от с. Гъбене, Севлиевско. Н. Ферманджиев, РХ, 64. Едно не ми е дал бог .. — мъжка челяд .. Като умра, кой ще продължи рода ни? Ст. Загорчинов, ДП, 225-226. Ако малкото име на такъв младеж беше словенско, презимето на рода му беше българско. Й. Вълчев, СКН, 44. Уважението на гражданите към тях се основавало главно на туй, че двата царски рода .. водели произхождението си от Геркулеса. Н. Михайловски, РВИ (превод), 79.
4. Общност от хора, обединени по кръвно родство или по сватовство. Стълпени в гъсти редици по родове, села и задруги, смоляните мълчаливо, с безпрекословно подчинение пред волята на старейшините, чакаха знака за тръгване. А. Дончев, СВС, 794. Христакиев се обърна и видя Джупуните, които бяха се присъединили към роднините и близките на покойника. Старата Джупунка водеше рода си. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 107. — Ти, .., си се заловил да обявиш нашия град за курортен, ама прави си сметката! Родът ви е голям, напълнил е цяла България. Ще почнат да се точат всяка година гости. Чудомир, Избр. пр, 204. Искаше чрез женитбата на децата си да влезе в най-големите и богати родове в града. Д. Талев, ЖС, 106. Близките и далечните роднини на двата рода [на младоженците] .. започват да шушукат и да пренасят от ухо в ухо какво е казал тоя и какво отговорил оня. Св. Минков, РТК, 174. Не можете си представи, колко се радвам, че детето проявява чертите на нашия род — финес, деликатност, възпитание. П. Незнакомов, БЧ, 34. Глава на рода. // Стесн. Семейство. Той на старини беше останал без жена, без деца, без род, без нищо и без никого. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 32. Откъсна се толкова млада от род и роднини. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 304. Пази се, майка, пази се дом и род да не зачерниш с тоя пусти загорец! Чудомир, Избр. пр, 14.
5. Принадлежност по рождение към такава общност от хора; произход, потекло, корен, коляно2. Макар и влязъл в чорбаджийско семейство .., не се гордееше нито с рода си, нито с богатството си и не искаше да вижда подобна гордост и в децата си. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 31. Ни той, ни тя не мислеха за пречките, които родът и знатното положение на баща ѝ туряха на женитбата им. Ив. Вазов, Съч. XIV, 28. Рус момък, със затворени очи лежеше там .. По богатите позлатени оръжия, провесени на стената, личеше, че .. е от знатен род. Ст. Загорчинов, ЛСС, 39. Когато някой ще се жени .., нужно е предварително .. да изследова онези, които му са прилика по рода, по възрастта, по темперамента, по положението, по богатството и прочая. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 69. // Стесн. Роднинство, роднински връзки. Дълбока вода брод няма, / хубава мома род няма. Погов., СбВСтТ, 509.
6. Само ед. Разг. Роднина или близки роднини; рода̀. На водораздела до Бездог аз се извърнах към родната за мен долина на Места .. Заплаках с глас .. Защо не останах аз там, при род и близки. А. Страшимиров, А, 191. Род род презира, брат брата забравя. / Синът в коприна, бащата в дрипи. Ив. Вазов, Съч. I, 130. Тога царят първо питал своя си род да не е отишъл син му у някой роднина, ама нигде го нямало. Нар. прик., СбКШ, 24. Татарче Ради думаше: / .. / Я, сядай в златна кочия, / ще идем в село Крушево. / Имаш ли род и познайник? Нар. пес., СбВСтТ, 1062. Род рода не храни, тежко на който го няма. Погов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 100. ● Нар.-поет. Р о д р о д н и н а. Събрали ся род роднина. Н. Геров, РБЯ V, 83. И в година да дочекаш, / .. / и со рода, род роднина, / и со майка, и со татко, / и со братя, и со сестри! Нар. пес., СбНУ XXIX, 108. Немаш баре род роднина! СбНУ XI, 23.
7. Неизм. Разг. С гл. с ъ м, с т а в а м. За означаване, че някой е в роднински отношения с другиго; рода̀. Той се разлюти и разфуча: — Род сме, ама ще ви зарежа и ще ви запаля откъм вратата. Ил. Волен, ДД, 94. — Море, да не си някоя роднина ..? — А, роднина, бошлаф, комшии са били бащите ни с него, когато беше на вилает. — Море, род си ти, току не кажуеш. Ц. Гинчев, ГК, 339.
8. Поколение, потомство. — Слушай, синко, имам аз една заръка и с букви ще я напиша, да я знаете, че голям род съм завъдил. В. Попов, Избр. пр, 76. Човек не е животно да живее само с продължение на рода. Главното е мъжът и жената да се привличат и допълват. Ем. Станев, ИК I и II, 90. С т е ф а н а: — Годините вървят! Дядо Къню: — Време му е, ще кажеш, и дядо Къню да пусне брада, ама той е рекъл: докато не види и трето коляно от рода си, няма да се даде. П. Тодоров, Събр. пр II, 343. Тъй върви света! Лъжа и робство / на тая пуста земя царува! / И като залог из род в потомство / ден и нощ — вечно тук преминува. Хр. Ботев, Съч. 1929, 27.
9. Филос. Общо понятие, което обхваща няколко други по-частни понятия — видове. Техника е по-общото понятие: „родът“, към който принадлежи машината, и нейните основни три признака са общи „родови белези“ за машините. Осн. соц. пр IX кл, 65. От друга страна, щом международното частно право е частно право, международното наказателно право — наказателно право, .. и т. н., тия права не могат да бъдат турени наедно, без да се заличи родът, към който всяко едно принадлежи. ГСУ, 1908, т. III-IV, 219-220. Ако едно понятие са съдържа в друго, т. е. кога мислим за едно нещо, ако в същото време неминуемо мислим и за друго като за съставна част на първото, тогаз първото понятие са нарича общо, .., родово или просто род. Т. Шишков, ТС, 97-98. Двете понятия са в отношение род – вид. // Само ед. Съвкупност от предмети или явления с определени общи признаци. Майстор на краткия, .. разказ, Овидий избира формата на .. поема, която обединява голямо количество близки помежду си по тема легенди. Такъв род произведения се срещали често в александрийската поезия. Г. Михайлов, ИАЛ (превод), 465. Неговите балади са едни от най-хубавите в немската поезия, най-богата с такъв род творения. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 76. Последваха запирания, .., и затворите се оказаха .. тесни .. Тоя род събития действаха твърде силно върху нервите на една част от македонските дейци. П. К. Яворов, Съч. ІІ, 213. От стажант става направо помощник на главния експерт .. И ако всичко се дължи, .., на бележитата госпожица Спиридонова, могат да се очакват по-нататъшни успехи от този род. Д. Димов, Т, 79. Един от образците на този род ловни оръжия [метателните боздугани] е прочутият австралийски бумеранг. К, 1964, кн. 7, 34.
10. Биол. Таксономична единица в систематизацията на организмите, която включва в себе си близки видове, а се числи към семейство. При животните се откриват прилики и общи белези, което дава възможност на науката систематика да ги групира на по-големи и по-малки групи — систематични единици: вид, род, семейство, разред, клас и тип. Зоол. VII кл, 148. В световната флора са известни около 300 естествено разпространени тревисти, многогодишни вида, принадлежащи към род Iris L. (перуника). А. Петрова, СНКБ, 359. Род Penicillium. Сапрофитни и паразитни гъби. Видове от рода причиняват меко гниене на плодове. К. Кожухарова и др., СР, 15. Общо разнообразието на сем. Устоцветни се изразява в над 200 рода, представени от ок. [около] 3500 вида. В България са регистрирани ок. 135 вида, описани са към 30 рода — сравнително голямо разнообразие. В. Канисков, ЛРБ, 5. От рода на китообразните е и северният делфин белуха, който дава хубава кожа, много мазнини и месо. Д. Славчев и др., БМ, 54. От рода [водорасли] Ceramium ни остават още няколко вида за определяне. Тоя род и родът Polysiphonia са най-обилно застъпени в морето край нашия бряг. ГСУ, 1905, т. I, 170.
11. Езикозн. Граматична категория в някои езици, проявяваща се в наличието на формални показатели (напр. окончания, определителен член), според която думата се отнася към една от двете (напр. във френския език) или трите (напр. в българския език) разновидности (съответно мъжки и женски род; мъжки, женски и среден род). Съществителните имена, които имат форма само за множествено число (pluralia tantum), са неутрални към граматическата категория род: напр. га̀щи, обу̀ща, очила̀. ГСБКЕ II, 1983, 100. Граматичната категория става явна в резултат от съпоставяне на поредица от форми. Например родът на съществителното име се показва от промяната на дума, която се съгласува с него по род — пълен автобус, пълна радост. БЕ VІІ кл, 2000, 82. Род на прилагателното име.
12. Събир. Само ед. Диал. Плодове, реколта, родитба; рожба. Празници бяха за дяда Стаменка дните, когато се заточеха навън вагони, пълни с ягоди, .., гроздове като кехлибар. — Брей, туй българската земя, страшно нещо! Голям род ражда. А. Каралийчев, СР, 102. Каква ли е станала пшеницата на тази нива? В нея са му всичките надежди за тази година — ако тя даде добър род, ще позавърже криво-ляво двата края. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 136. Що гроздове — червени, жълти, бели! / По всякоя лоза обилен плод. / Овошки клони до земя са свели — / като разчекнати са те от род. К. Христов, ИБ, 23. l Нар.-поет. Р о д р о д я. Ябълчице, петровчице, / що си толко род родила, / що си толко преклонила, / на два клона, две ябълке. Нар. пес., СбВСтТ, 752. Габър дърво род родило, / от рожба са е поломило, / поломило, потрошило. Нар. пес., СбНУ XL, 178.
13. Диал. Семена за посев. Ой, орешо [орачо], / .., / малко ръси да ръсиш, / малко род да фърлиш. Нар. пес., СбВСтТ, 180.
◊ Женски род. Грам. Граматично значение на имената, което отразява принадлежността на съществителните към една от трите основни групи според тяхната форма, наречено така поради принадлежността към него на повечето съществителни имена, означаващи същества от женски пол. Формата книга освен лексикалното си значение притежава и следните граматически значения: женски род, единствено число, неопределеност. ГСБКЕ II, 1983, 14. От прилагателните, които свършват на -ен, в които гласната не изпада, формите за женски и среден род и за множествено число се изговарят и пишат с едно н: особен — особена, -о, -и, блажен — блажена, -о, -и. JI. Андрейчин и др., БГ, 98. Литературен род. Литер. Всяка една от традиционно отделяните три основни групи произведения в художествената литература (лирика, епос и драма), характеризиращи се с различен начин за изобразяване на действителността и човешката личност. Беше възможно да се яви Байрон в Англия, Ламартин във Франция, Пушкин в Русия, за да настъпят опресняване и разцвет в поезията редом с дълбоката промяна и в другите литературни родове чрез реалистическите и романтическите тенденции. М. Арнаудов, Г, 77. В началото авторът говори за „епоха на Иван Вазов“, .. След това другия дял озаглавява „Пенчо Славейков и неговата група“. После изоставя делитбата по време и писатели и взема литературните родове. Г. Цанев, С, 1955, кн. 8, 126. Лост от втори род. Физ. Вид лост, при който приложните точки на силите, действащи върху него, са от една и съща страна на опорната точка; едностранен лост, еднораменен лост. В много случаи подпорната ос на лоста е между приложните точки на силите, .. При други инструменти пък подпорната ос е извън приложните точки на действуващите сили, например при количката с едно колело, .. Такива лостове са едностранни или лостове от втори род. Физ. IX кл, 1965, 108. Лост от първи род. Физ. Вид лост, при който опорната точка се намира между приложните точки на силата и съпротивлението; двустранен лост, двураменен лост. В много случаи подпорната ос на лоста е между приложните точки на силите, които действуват върху лоста, например при везните, .., лопатата и т. н. Такива лостове се наричат двустранни или лостове от първи род. Физ. IX кл, 1965, 108. Мъжки род. Грам. Граматично значение на имената, което отразява принадлежността на съществителните към една от трите групи според тяхната форма, наречено така поради принадлежността към него на повечето съществителни имена, означаващи същества от мъжки пол. От трите рода — мъжки, женски и среден — най-рано изчезват падежните форми в среден род, след това в женски род, а най-сетне в мъжки род. Ст. Стойков, БД, 32. Такава [звателна] форма имат само прилагателните имена в мъжки род единствено число. Тя се образува с окончание -и. Л. Андрейчин и др., БГ, 99. Род войски (войска). Воен. Войски, чиито части и съединения имат еднакво основно въоръжение и еднакво бойно предназначение. Прабългарите, подобно на другите тюрки, практически превъзходно разработили бойния ред, стратегията и тактиката на конницата като особен род войска. ТВ I, 27. Във всички родове войски радиорелейните .. средства имат важна роля. Те позволяват през всяко време на годината, независимо от метеорологическите условия, радиотехническите войски да разпознават нападателя, който идва със самолети или ракети, да определят точните координати. РТ, 1964, кн. 2, 33. Среден род. Грам. Граматично значение на имената, което отразява принадлежността на съществителните към една от трите групи според тяхната форма, характеризиращо се с неутралност по отношение на признака пол. Посредством тази наставка [-це] се образуват умалителни съществителни от среден род. ГСБКЕ II, 1983, 68. От прилагателните, които свършват на -ен, в които гласната не изпада, формите за женски и среден род и за множествено число се изговарят и пишат с едно н: особен — особена, -о, -и, блажен — блажена, -о, -и. Л. Андрейчин и др., БГ, 98.
> Женският род. Разг.; Женский род. Остар. Жените, женският пол. Това вчерашно девойче се бе превърнало в зряла, умна жена, която храбро се застъпваше за друга една жена и негли за целия женски род. Д. Талев, И, 374. И тая година негова милост [Йоаким Груев] ни принося една много потребна и поносна за женский род книжка, която има за чело „Млада майка“. Ив. Богоров, КП, 6. Мъжкият род. Разг.; Мъжкий род. Остар. Мъжете, мъжкият пол. — Ние сме толкова странна двойка! Две подиграни жени, които в този миг мразят целия мъжки род! Й. Митев, Р (превод) [еа]. От род. Разг. С добро потекло, със знатен произход. Хаджи Генчо се погрижи да намери достоен мъж за Невенка, а на неговия идеал отговаряше един карловски чиновник, момък от род. Ив. Вазов, Съч. XXV, 29. Бистра има всички необходими качества. Говори френски, свири на пиано, от род е. М. Грубешлиева, ПИУ, 35. От рода на. Книж. Подобен на, като. Реших да прекарам празниците в град Б, .., тъй като имах .. приятели в този град. Разбира се, аз трябваше да нося неща от рода на кафе, бутилка джин. Й. Попов, ББ, 51. Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените. Той беше от рода на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които в късо време България биде засеяна с училища. Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. От род на род. Книж.; От (из) род<а> в род. Остар. Книж. 1. По наследство, от родители на деца; от поколение на поколение. Горко на тез, които ги постигне / проклятие от боговете — бедата / от род на род ще се предава. П. П. Славейков, А (превод) [еа]. 2. По традиция, от стари на млади; от поколение на поколение. Благодетелем человечество имената трябва да бъдат начертани с неизгладими букви .. Трябва нихна памят да преходи из рода в род, да ся сохранява с особо уважение и да достига до най-отдалечено потомство. С. Радулов, ГМП (превод), XXV. По рода си, п ъ р в и, е д и н с т в е н, у н и к а л е н, н е п о в т о р и м и др. В някакво точно определено отношение, от някакво определено гледище (първи, единствен, уникален, неповторим и др.). Източна Стара планина е прикътала в пазвите си и лонгозката гора — единствена по рода си в Балканския полуостров. Й. Радичков и др., ГСП, 155. Най-важната находка, която свидетелствува за живота на нашите прадеди в пещерата [Магура], са единствените по рода си у нас праисторически скални рисунки. НТМ, 1961, кн. 10, 28. Богатата лагерна програма включи и посещение на уникалната по рода си Ботаническа градина в Балчик — възможност за деца и възрастни да се полюбуват на естествените екосистеми и да оценят богатото биоразнообразие на региона. ТГ, 2013, бр. 30, 5. Повестите и разказите на Любена Каравелова съставляват най-важната и ценната част от наследството, което ни е оставил. Те имат, .., историческо значение като първи по рода си белетристически произведения на български. К. Величков, ПССъч. VIII, 44-45. Като узнаха, че един измежду нас бе лекар, те [гъркините], мисля, не биха ни пуснали да тръгнем, ако не бяхме им оставили неизбежните предпазни средства срещу чума и безплодие. Техните предложения по последния въпрос бяха неповторими по рода си. Б. Цветкова и др., ФПБ (превод), 311. Своего рода. Книж. Особен, своеобразен; нещо като, един вид. И наистина, това възлазяне е своего рода подвиг. Ив. Вазов, Съч. XV, 36. Преди всичко ще упражни своето право на вето и няма да утвърди закона .. Така щеше да попречи на създаването на този своего рода конвент. В. Геновска, СГ, 84. Човешкият род. Цялото човечество. А как изжаднял е човешкият род / за правда, за мир и за щастие. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 187. От всеобщата история, .., може да се узнае най-добре какво влияние са имали върху .. човешкия род заслугите на мислителите. С. Радев, ССБ І, 91.