сму̀т - единствено число, нечленувано сму̀та - бройна форма сму̀тът - единствено число, членувано - пълен член сму̀тове - множествено число, нечленувано сму̀товете - множествено число, членувано
1 размирици - безредици - междуособици - смут - метеж (книж.)2 объркване - забърканост - смут - смущение - обръканост 3 объркване - обърканост - бъркотия - смут - суматоха - паника
смут, сму̀тът, сму̀та, мн. сму̀тове, сму̀та (сл. ч.), м. 1. Объркване, суетене всред множество, предизвикано от нещо неочаквано, внезапно и тревожно.