сму̀т - единствено число, нечленувано сму̀та - бройна форма сму̀тът - единствено число, членувано - пълен член сму̀тове - множествено число, нечленувано сму̀товете - множествено число, членувано
1 размирици - безредици - междуособици - смут - метеж (книж.)2 объркване - забърканост - смут - смущение - обръканост 3 объркване - обърканост - бъркотия - смут - суматоха - паника
смут, сму̀тът, сму̀та, мн. сму̀тове, сму̀та (сл. ч.), м. 1. Объркване, суетене всред множество, предизвикано от нещо неочаквано, внезапно и тревожно.
Преди да влязат в крайните улици, от градините припукаха няколко пушки срещу тях. Настъпи смут. К. Петканов. Всявам смут. Внасям смут. 2. Прен. Душевно колебание, свързано със загуба на самообладание; несигурност, обърканост, смущение. В главата му беше още бъркотия и смут. Вазов. Аз знаех — радост ме зове, / и пак и слаб, и ням стоях, / с вковани мисли и език / от тъмен смут, неволен страх. Дебелянов. Душевен смут. 3. Бунт, размирица, метеж. Държавата, разтърсвана от постоянни смутове, се намираше в периода на осиромашаване и вехнене. Вазов. Политически смутове.See more