метѐж - единствено число, нечленувано * метѐжа - бройна форма метѐжът - единствено число, членувано - пълен член метѐжи - множествено число, нечленувано метѐжите - множествено число, членувано
МЕТЀЖ м. Въоръжена организирана или стихийна проява срещу държавната власт; бунт, размирица. Цели две години еничарите се противели чрез дребни и едри метежи срещу органите на Портата в Белградския пашалък. В. Мутафчиева, КВ, 100-101. По време на конгреса, в Кронщад избухва белогвардейски метеж. Лит. ХI кл, 153. Цар Борис потъпкал метежа, избил началниците на този метеж заедно с жените и малките им деца, а по-малко виновните помилвал. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 67.
— Друга (остар.) форма: м я т ѐ ж.