шу̀мен - единствено число, мъжки род, нечленувано шу̀мния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член шу̀мният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член шу̀мна - единствено число, женски род, нечленувано шу̀мната - единствено число, женски род, членувано шу̀мно - единствено число, среден род, нечленувано шу̀мното - единствено число, среден род, членувано шу̀мни - множествено число, нечленувано шу̀мните - множествено число, членувано
1 шумен - гръмогласен (за човек)
See more
шу̀мен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който издава силен шум, който силно шуми. Под игривите звуци на кларнетата и на хармониката и под шумните удари на тъпана шествието обикаля палубата. Св. Минков. Шумната навалица го притисна и го изтласка към вагоните. Г. Караславов. 2. Който е изпълнен или съпроводен с шум, глъчка, врява. А из улицата шумна / ето, малката цветарка бърза от локал в локал. Смирненски. След всеки обед, и особено вечер, обичахме да пием чай, да пушим и да водим шумни беседи, които понякога биваха много разгорещени. Г. Райчев. Шумно одобрение. 3. Прен. За който много се говори; нашумял. Започна се шумен и дълъг процес. Йовков. И в столицата там, по вси страни, / за него слава шумна прелетя. Ем. п. Димитров.