безшу̀мен - единствено число, мъжки род, нечленувано безшу̀мния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безшу̀мният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безшу̀мна - единствено число, женски род, нечленувано безшу̀мната - единствено число, женски род, членувано безшу̀мно - единствено число, среден род, нечленувано безшу̀мното - единствено число, среден род, членувано безшу̀мни - множествено число, нечленувано безшу̀мните - множествено число, членувано
БЕЗШУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. При който не се чува шум, звук, който не издава шум, звук; тих, беззвучен. После с безшумни стъпки се приближи към леглото, дето спеше то, оправи завивките и все така тихо си излезе. Сп. Кралевски, ВО, 48. Подухна лек, безшумен ветрец. Г. Караславов, Избр. съч. I, 412. Спи градът в безшумните тъми. Д. Дебелянов, С 1936, 66. Безшумна походка. Безшумен мотор. Безшумна трамвайна мотриса.
2. Прен. Който се върши скромно, незабележимо, без да се говори много за него.