ава̀рия - единствено число, нечленувано ава̀рията - единствено число, членувано ава̀рии - множествено число, нечленувано ава̀риите - множествено число, членувано
АВА̀РИЯ ж. 1. Внезапна повреда на транспортно средство (кораб, самолет, влак, автомобил и др.), при която се прекъсва нормалната му работа. Мъртвата черна гемия се клатеше сред морето, безлюдна и запустяла, макар никакъв флаг на мачтата да не говореше за авария или болест. П. Вежинов, ДБ, 271. — Днес е много кално, другарю старши лейтенант, да не стане някоя авария с колите из тия дерета — забеляза веднъж старшината на ротата. Кр. Кръстев, К, 57. До този ден той [корабът „Ахилес“] беше претърпял деветнадесет аварии и три пожара, пет пъти беше влизал и излизал от основен ремонт. Пл, 1979, кн. 8, 135-136. // Разш. Повреда на машина, инсталация, съоръжение. Той стоеше прав между становете и внимателно наблюдаваше работата им. Беше свикнал отпреди да открива авариите само по тракането на машината. К. Калчев, СТ, 201. — Опичайте си ума. Машините трябва да вървят като часовници. Никакви задръжки, никакви аварии — разбирате ли? Ем. Манов, ДСР, 487. Специално на „Върли бряг“ най-трудна е работата на сондьорите. Жилите [на рудите] бягат надолу косо и зигзагообразно и тяхното проследяване с изкривени сонди е мъчна работа. Авариите при сондите са твърде често явление. С, 1954, кн. 3, 88.
2. Прен. Разг. Несполука, неуспех, нещастие. А на матурата пропадна тъкмо по математика, получи тройка. Всички преживяхме тежко тази авария и се срамувахме, че ние ще учим, а той ще върви войник. Ем. Манов, МПЛ, 7.
◊ Морска авария. Юрид. Ивънредни разходи, щети, пожертвувания, които са направени съзнателно, за да се спаси кораб и превозвана с него стока от опасност.
— От араб. през гр. άβαρία и итал. avaria — Търг. ръководство, 1858 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с. 176).