издъ̀нка - единствено число, нечленувано издъ̀нката - единствено число, членувано издъ̀нки - множествено число, нечленувано издъ̀нките - множествено число, членувано
1 наследник - потомък - издънка (прен.; разг.)2 провал - проваляне - издънка (разг.) - авария (прен.; разг.) - засечка (разг.)3 издънка (разг.) - гаф (разг.)See more
ИЗДЪ̀НКА1 ж. 1. Младо стебло или клонче, покарало от корена на голямо дърво; младочка.
На мястото на всяко отсечено стъбло подкарват десетина млади издънки, изсечената букова гора се превръща в непроходим гъсталак. Н. Хайтов, ПП, 88. Връщам се най-сетне в гората и що да видиш: на гнезда на гнезда изсечено. Най-хубавите издънки, гледал съм ги и съм ги пазил като деца. Й. Йовков, Разк. I, 57. Корените на бялата акация са силно разклонени. По корените се образуват много коренови пъпки, от които се развиват надземни издънки. Бтн VI кл, 117.See more2. Прен. Лице, което произлиза от някакъв род, фамилия; потомък, наследник. Осман Пазвантоглу, издънката на първенци, на най-богатия род от Видин, е трябвало да живее като арнаутски хайдут докато стане мъж за женене. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 230. Робевци бяха издънка на едни от най-старите охридски родове. Д. Спространов, ОП, 87. Но дето и да се намира, той [Захаринчо] ще бъде единствената здрава издънка на разпадналото се семейство на Гераците. Г. Бакалов, Избр. пр, 317. Олаф е издънка на видна фамилия и драго му е дето е тъй, без да прави от това какъвто и да е капитал. П. Р. Славейков, Събр. съч. I, 5. // Прен. Лице, което произхожда от определена класа, прослойка, социална среда. От народа бе издънка Петър Осоговец – и сам обичаше с народа да върви – и за народно добро бе готов на смърт да иде. Н. Райнов, КП, 94. И двамата млади, приветливи хора, чисто облечени, спокойни. По нищо не личеше, че са издънки на някогашната турска рая. Ст. Станчев, НР, 65. Младият човек беше издънка на тяхната класа и нейна надежда за по-големи завоевания. Вл. Полянов, ПП, 252. Французинът Марсел Роле беше от ония типични издънки на новото време, след които дори и в прерията се носи лъх от парфюм. М. Вълев, ПСС, 23.
ИЗДЪ̀НКА2 Разг. Проваляне, неуспех в нещо. – Властта иска да ни провокира. Само дебнат да ни хванат в издънка. Н. Чолакова, ЖБ I [еа]. Не очаквах такава издънка от него. Провали работата!
издъ̀нка ж. Разг. 1. Неуспех, провал, несполука. Като външен министър в правителството на Л. Б. той няма никакви издънки. ДТ/2001/211. Издънката му на състезанието не бе изненада - той не бе подготвен добре.
2. Неуместна, нетактична постъпка, изказване, поради които някой изпада в неудобно положение; гаф, ↑изцепка. Веднъж вече станала издънка - докато Петра имала концерт, „се изпуснала“ за двадесет и три стари гаджета на Деси. Шок/2001/17. Направих издънка.