издъ̀нка - единствено число, нечленувано издъ̀нката - единствено число, членувано издъ̀нки - множествено число, нечленувано издъ̀нките - множествено число, членувано
1 наследник - потомък - издънка (прен.; разг.)2 провал - проваляне - издънка (разг.) - авария (прен.; разг.) - засечка (разг.)3 издънка (разг.) - гаф (разг.)See more
ИЗДЪ̀НКА1 ж. 1. Младо стебло или клонче, покарало от корена на голямо дърво; младочка.
издъ̀нка ж. Разг. 1. Неуспех, провал, несполука. Като външен министър в правителството на Л. Б. той няма никакви издънки. ДТ/2001/211. Издънката му на състезанието не бе изненада - той не бе подготвен добре.
2. Неуместна, нетактична постъпка, изказване, поради които някой изпада в неудобно положение; гаф, ↑изцепка. Веднъж вече станала издънка - докато Петра имала концерт, „се изпуснала“ за двадесет и три стари гаджета на Деси. Шок/2001/17. Направих издънка.