безво̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано безво̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безво̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безво̀лна - единствено число, женски род, нечленувано безво̀лната - единствено число, женски род, членувано безво̀лно - единствено число, среден род, нечленувано безво̀лното - единствено число, среден род, членувано безво̀лни - множествено число, нечленувано безво̀лните - множествено число, членувано
1 безволев - безволен - кекав (прен.; разг.) - безхарактерен - слабоволев - слабоволен - слабохарактерен - мекушав
БЕЗВО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който има слаба воля, който не е способен да вземе някакво решение или да устои на нещо; безволев, нерешителен, слабохарактерен.
Той усещаше как се обърква, как се връща назад и безволен мисли за неща, които искаше да забрави, да не помни... Г. Райчев, Избр. съч. I, 101. Безволен, бездеен, вървеше като насън след сянката на сина си. Д. Кисьов, Щ, 257. // Който е неспособен да направи усилие, да извърши някакво движение; отпуснат. Да я сложи ли на прозоре- ца на слънце — да я съживи? Ала и там птицата продължи да лежи все тъй безволна и омърлушена. П. Бобев, ГЕ, 114. И те не знаеха какво да сторят, с отпуснати, безволни ръце и нозе, които нямаха сила да се преместят по покрития с куршуми калдъръм на двора. Зл. Чолакова, БК, 18.See more