кѐкав - единствено число, мъжки род, нечленувано * кѐкавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член кѐкавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член кѐкава - единствено число, женски род, нечленувано кѐкавата - единствено число, женски род, членувано кѐкаво - единствено число, среден род, нечленувано кѐкавото - единствено число, среден род, членувано кѐкави - множествено число, нечленувано кѐкавите - множествено число, членувано
1 недъгав (разг.) - хилав - слаботелесен - слабомощен - слабосилен - кекав (разг.)2 безволев - безволен - кекав (прен.; разг.) - безхарактерен - слабоволев - слабоволен - слабохарактерен - мекушав 3 болнав - слаб - изнежен - неиздръжлив - хилав - кекав (разг.) - крехък - незакален - клекав (разг.)
КЀКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. Който лесно заболява, който не е кален и е предразположен към заболяване; незакален, хилав. —
Ами децата как са? Добре. Малечкият нещо е нефелет, кекав се падна. Сл. Македонски, ЕЗМ, 57. Ηайда: — Да не настине? Ганчо: — Нищо ѝ няма. Ние сме по-кекави от нея. В. Нешков, П, 199. // Който е физически неиздръжлив, не може да издържа на трудности, трудни условия. Аз и по-после се убедих колко безценен беше тоя планински кон за кекави пътници като мене. Ив. Вазов, Съч. XV, 57. — Не ме гледай, че съм такъв слаб и кекав в походите, в бой аз съм лют и като хала налитам. М. Марчевски, МП, 138.See more2. Прен. Разг. Който няма достатъчно душевна твърдост, воля, устойчивост, борбеност; слаб, мекушав, безволев, малодушен. Противоп. сърцат, ербап. — Я погледнете Бонка. Нито помощ иска, нито се оплаква, а вие, какви сте кекави. Сл. Трънски, Н, 207. — Та сега военните конспирации ги разкриваха, като че са ги наблюдавали под стъклен похлупак. И колко малодушни бяха всички тия кекави заговорници. Г. Караславов, Избр. съч. X, 128. — Ербап ли си — аслански ще живееш, кекав ли си — резилът те чака. Ем. Станев, А, 226.
3. Разг. Неспособен, бездарен; некадърен. — Пък и да сме роби, какви роби? Имаме само един кекав мюдюрин, имаме и десетина заптиета! Роби! Вятър! П. Стъпов, ЖСН, 152.
4. Остар. За дейност, проява — който няма необходимите качества, за да бъде издържан, добър; некачествен, неиздържан, слаб. Ако имахме истинска критика — нуждата от която се покрива у нас с кекаво рецензенство в най-опасна форма — тя отдавна би извършила своята гробарска работа. Π. К. Яворов, Съч. III, 277. На власт до вчера беше едно министерство с кекава за днешно време политика и то се смени. Пряп., 1903, бр. 34, 1. // За предмет — който няма качества, за да служи добре за нещо. — В боаза имаме една воденица, .. Мислех да я ремонтирам .., Но мястото не позволява, па и самата сграда е кекава. Ем. Станев, ИК I и II, 195-196. Ей булката източи / крака из чергите и, тръпна още от сън, / полази в тъмното към кекавата печка. К. Христов, Избр. ст, 257.
5. Диал. Който има слаби, неиздръжливи крака и се клати, прикляква; клекав. Тъкмо дългокракият цар [щъркелът] беше хванал една кекава жаба за крака и я питаше ще кряка ли още, или няма да кряка. А. Каралийчев, ПС I, 39-40. — Да искаш да си платиш скъпо и прескъпо и да ти не дават една кекава кокошка... Г. Караславов, Избр. съч. II, 176.
6. Диал. Който е бавен, муден в действията си; бавноподвижен, неекспедитивен. Противоп. пъргав, експедитивен. Платежната заповед служи за теглеше на пари; когато не се употребява за тая цел, тя остава гола хартия; това лесно се разбира, но мъчно се схваща от кекавия ум. Бълт., 1902, бр. 456, 3. Много е кекава и още не може да се приготви.
— От алб. keq ‘лош’.