крѐхък - единствено число, мъжки род, нечленувано
крѐхкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
крѐхкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
крѐхка - единствено число, женски род, нечленувано
крѐхката - единствено число, женски род, членувано
крѐхко - единствено число, среден род, нечленувано
крѐхкото - единствено число, среден род, членувано
крѐхки - множествено число, нечленувано
крѐхките - множествено число, членувано
КРЀХЪК, -хка, -хко, мн. -хки, прил. 1. Който лесно се троши, чупи; чуплив, трошлив. Сетне [момчето] прегръщаше купчината с почистените книги и ги пренасяше от едната стая в другата с такъв трепет, като че ли беше притиснал до гърдите си вази, направени от най-крехкото и най-скъпото стъкло на света. Г. Русафов, ИТБД, 31. Потокът се провираше в луд бяг под ледените сводове, които свързваха стърчащите над водата камъни с крехки брилянтни мостчета. П. Бобев, ГЕ, 8. Голямата твърдост на диаманта го прави много крехък. Той може лесно да се стрие на прах. К, 1963, кн. 3, 28. Крехка ваза. Крехки кристални чаши.
2. Който не е достатъчно издръжлив, солиден, устойчив на по-голям натиск, удар. Охо, с тоя вятър не бива да се шегуваме. Той ни понася като стрела из широкия син залив и всеки момент заплашва да обърне нашата крехка черупка. П. Незнакомов, МА, 54. Тя караше напред смело и твърдо — крехкият опел дрънкаше и подскачаше. Д. Цончев, ЧС, 28. Друг един акварел, .., представлява една млада жена. . Пред нея, върху една крехка маса, е сложен самовар. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 18.
3. За младо растение (трева или дръвче) или част от него — който леко се кърши, къса, откъсва. Противоп. жилав. Незнаен и несигурен е всякога краят на земеделската работа. .. Може студове и мраз да изсушат крехките кълнове. Й. Йовков, Ж 1930, 194. Един човек върви направо през житата. .. Ще изгази крехките стъбла. В. Ченков, ЗХ, 141. Аз имах една ябълка лимонка, .. Миналото лято върза толкова плод, че клонките ѝ натежаха, .. Крехкото ѝ стебло не издържа товара и се пречупи. А. Каралийчев, СР, 74-75. Гергьовден. Крехка тревица е раззеленила полето, а в градините на момите са изправили коронки пъстри цветя. Ц. Церковски, Съч. III, 201. Захваща се майската пролет, дърветата са накитват с нежни и с крехки листеца. Л. Каравелов, Съч. VII, 3. Дрът пръч (крехка) върба не кърши. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 153. Воловете хрупкат крехката тревица окол вадата. Т. Влайков, Съч. II, 111. Пред дъжд козите бръстеха прибързано, .., привечер ставаха придирчиви, подбираха само мека шума и крехки филизи. Й. Радичков, СР, 7. Тук крехко коренче гризне [мечето], там в мравуняк мравки близне. Ем. Станев, ГЧ, 10. // За зеленчук, плод и под. — който лесно се дъвче и хрупка при ядене. Извадихме крехки мънички краставички и ароматични пловдивски домати, вътре на кристали, на кристали. Д. Калфов, Избр. разк., 219. На трапезата има само хляб и туршия, крехка, жълтеникава туршия. Г. Караславов, Избр. съч. II, 130. В друг двор още по-нататък са насядали жените и децата да обядват на слънце; .. сърбат шумно с дървени лъжици разсол, със ситно нарязан крехък праз. Д. Талев, ПК, 616. Бялочервеният цвят окапал и на мястото му се показал зелен завръз, а на есен от завръза станали ябълки; .. големи, чървени и крехки ябълки. Д. Манчев, БЕ II, 50. // За месо, сурово или сготвено — който е без жилки и тлъстини и лесно се дъвче и смила. Противоп. жилав. Имам и свински пържоли — крехки, пръстите да си изядеш. Д. Спространов, С, 143. Те [децата] се радваха на сладката гостба, зашепваха с ръце, късаха крехкото месо и го гълтаха без да го дъвчат. К. Петканов, П, 129. Те и двамата мълчаха, после все тъй мълчаливо започнаха да ядат. Вардарски късаше едри залъци от белия и мек купешки хляб, късаше с по два пръста крехкото печено месо. Д. Талев, ПК, 42. Завряло онова ми ти крехко месенце, .., проточило една песенчица, сладка и медена, да ѝ ce не наслушаш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 164. Тя [Омайникова] отново се върна съм старата си стратегия: .., тя сервира тоя път не едно обикновено агне, а едно грамадно, угоено и крехко балканско яре. Д. Калфов, Избр. разк., 92. — Ям — отвърна лисицата. — Какво ядеш? — Крехки агънца и петровски пиленца. А. Каралийчев, ТР, 124. // За тестен продукт — баница, сладкиш, хляб и др. — който е изпечен добре и хрупка при ядене. Баницата — такава крехка, така фина баница тя, жена му, никога не била приготвяла досега. Д. Калфов, Избр. разк., 262. Той отхапа едно полумесече [сладкиш], което иззвъня между зъбите му, и извика възторжено: — О! Толкова крехки и така ароматични!. . Д. Калфов, Избр. разк., 389.
4. За тялото или за част от тялото на човек — който е слаб, тънък, фин, нежен. Той [морякът] имаше крехко юношеско тяло, зелени очи и розово лице, което му придаваше вид на момиче. Д. Димов, Т, 481. Протегнах ръка и хванах за рамото най-близката [мома] от тях. Усетих крехкото ѝ рамо. А. Дончев, ВР, 190. На дяда Ивана му стана драго. Дали от туй, че бяха похвалили внучката му в училище, или че усещаше крехкото ѝ телце в скута си. Ст. Марков, ДБ, 493— 494. Когато се запозна с нея, тя беше тъничка, слабичка девойка с крехка снага. М. Марчевски, П, 220. Вечер срещу Стамена тичаше една малка душица — Гошко. Когато го вдигнеше на яките си ръце, той сещаше около шията си две крехки ръчички. Г. Райчев, ЗК, 234-235.
5. За човек или животно — който е много млад, който е в ранния период на развитието си и не е укрепнал физически. Детето ревеше, . .; това крехко същество чувстваше само едно нещо: нетърпимия глад. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 16. Другите четници около тях лукаво се подсмиваха: какъв ли четник ще бъде това крехко даскалче! Д. Талев, И, 257. През тази нощ вълчицата бе станала майка. От този ден тя пое тежката грижа и безпокойствието за шестте крехки същества, които бяха повече от живота ѝ, повече от цял свят. Г. Райчев, В, 6. Тъй тихо, без страданье, на ръката / на майка, гасне крехък младенец, / комуто от отдавна е съдбата / писала, в свойта книга, ран конец. К. Величков, ПССъч. II, 12. Дойде тя [Андромаха], а с нея пристъпи и къдра слугиня, / що на гърдите сu носеше крехко невръстно юначе, / рожба любима на Хектора, съща звезда лъчезарна. А. Разцветников, Избр. пр III, 26. // Прен. За години, възраст — който принадлежи на юношеството, детството или на ранната младост. Овчарството тогава не е било само отделен клон от общото стопанство, а единствено занятие, което е поглъщало всички сили и умение от най-крехката младост до преклонни старини. Й. Йовков, Разк. III, 184. В приказките ѝ винаги имаше ум и тънък разум и това му се струваше необикновено за крехките години на това момиче. П. Константинов, ПИГ, 148. Като ни видя, той се опита да стане, но силите му измениха, .. Тоя ли беше човекът, към когото от най-крехки младини бях навикнал да храня чувства на най-чисто почитание. К. Величков, ПССъч. VIII, 68. Също и неговите [на работника] деца, .., вместо в най-крехката си възраст да слугуват в господарски къщи .., трябва да имат най-голяма възможност да посещават училището. Г. Георгиев, Избр. пр, 212.
6. Прен. За организъм, здраве на човек — който е слаб, неиздръжлив на физическо и психическо натоварване и лесно се разрушава от болести, преумора и под. Болестта действуваше бързо и съкрушително въз крехкия организъм на Лалка. Ив. Вазов, СбНУ II, 89. Ние знаехме, че дядо Атанас, който беше с крехко здраве, няма да преживее втория удар. А. Каралийчев, НЗ, 230. Това е човек на средна възраст, с крехка физика и с луничаво бледо лице. Б. Райнов, НН, 344.
7. Прен. За глас, звук, песен и под. — който е лек, звънлив, звучен. Тя улови едната му ръка и започна да чупи коравите ѝ пръсти. — Ох, ох! — подвикваше Матьо, като се преструваше, че го боли. Райка се смееше със своя детски, крехък глас и подвикваше. Д. Ангелов, ЖС, 94. А птичка една с алена главичка, с желта като смий гушка, .., чупеше крехък гласец, като се мъчеше да оведри смутената душа на огрижената и плаха девойка. А. Страшимиров, ЕД, 53. Между силните мъжки гласове, като звънче, се чуваше крехкият смях на Аспасия. Й. Йовков, ЖС, 191. Зад върбето, над широкото росно ливаде, се разнасяше крехката пресеклива песен на лекокрила чучулига. Т. Влайков, Съч. II, 72. Когато се върна от чешмата, Кънчо още из вратника зачу крехки детински смехове и викове. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. Ί, 10.
8. Прен. За чувство, мисъл, душевност и под. — който е нежен, деликатен, неукрепнал. И в моята крехка детска душа от рано се вкорени убеждението, че България, .., е най-хубавата земя на света. Ив. Вазов, ИСМ, 18-21. Още тогава той беше запалил в душата ѝ боязливо любопитство и интерес, едно крехко чувство, което тя не сподели с никого, защото то бе само моминска мечта. Ем. Станев, ИК I и II, 164. Лиляна стана в дните най-сурови / ваятел на най-крехките души: / да имат воля — да трошат окови, / и светъл дух — тъмници да руши. Бл. Димитрова, Л, 218.