изнѐжен - единствено число, мъжки род, нечленувано изнѐжения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изнѐженият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изнѐжена - единствено число, женски род, нечленувано изнѐжената - единствено число, женски род, членувано изнѐжено - единствено число, среден род, нечленувано изнѐженото - единствено число, среден род, членувано изнѐжени - множествено число, нечленувано изнѐжените - множествено число, членувано
ИЗНЀЖЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изнежа като прил. 1. За човек – който има крехко, деликатно здраве и се поддава лесно на заболяване. Откак напусна селото Баня, дето остави жена си Лудвика на лечение, Садък паша не преставаше да мисли и да говори за плана на Али. Изглежда, че полякът бе чакал само да се освободи от своята изнежена, болнава жена, та да се отдаде изцяло на това ново поръчение. Ст. Дичев, ЗС I, 57. Изнежено дете. // Който е особено чувствителен към промени на времето, обикн. застудяване. Изнежен организъм. Изнежени стави. // За растение – който е неустойчив, не издържа на по-сурови природни условия; нежен. Всички опити да се пренесат тук [на северния пояс] южните сортове са свършвали с неуспех – изнежените южняци измръзвали през първата зима със силни студове. Бтн V и VI кл (превод), 11.See more2. Който е физически слаб, крехък, тънък; нежен, фин. След четиригодишно учителствуване замина да следва. В навечерието на Балканската война Марин се завърна горд, напет, възсух, но изнежен, сякаш никога не беше го пекло слънце. Г. Караславов, СИ, 248. Три момичета изнежени и галени, облечени в копринени чорапи и обувки... Харитина никога не е виждала обуща от коприна. Но тя ги видя в съня си, видя и Драгия. А. Каменова, ХГ, 188. Млад, неопитен и така изнежен, той [Димитър Тодоров] бил от първите решителни момчета в Ботьовата чета. З. Стоянов, ЗБВ III, 151. // За ръка или лице на човек – който е деликатен поради специално полагани грижи, незанимаване с физически труд или поради прекарана болест; нежен, фин. Кадънките трябвало сами да се грижат за мулетата. Изнежените им ръце не били свикнали на такава работа. Сл. Караславов, ИИТХ, 26. Тези груби ръце въртяха чука, бяха изпоцапани и упорити, а неговите меки и изнежени. Н. Антонов, ВОМ, 184. Нешев веднага позвъни да му доведат Борислав Апостолов. Той беше отслабнал, по изнеженото му лице се червенееха гъсти космици. X. Русев, ПЗ, 158–159.
3. Остар. Книж. Разглезен. – Този изнежен женолюбец Волски, разбира се, нямаше да очаква Светлина в такава просташка и кирлива гостинница. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 81. Други членове на теферича бяха повечето изнежени бейски синове, някои търговци и най-после слугите за авджийските кучета и соколи. Ц. Гинчев, ГК, 145.
4. Прен. Който е крехък, деликатен и се проявява в най-висока степен; префинен, изтънчен. Тя [Будевска] владее в съвършенство изкуството да вложи своята изнежена чувствителност в класически пиеси, да подчини тая чувствителност на класическата строгост. Н. Лилиев, Съч. ΙІІ, 375. Излизаха навън да пушат. Ни една от тия почтени госпожи не мръдна, не дезертира от поста си както мъжете, не показа малодушие, нито изнежена слабост за чист въздух. Ив. Вазов, Съч. X, 82.