калѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано калѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член калѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член калѐна - единствено число, женски род, нечленувано калѐната - единствено число, женски род, членувано калѐно - единствено число, среден род, нечленувано калѐното - единствено число, среден род, членувано калѐни - множествено число, нечленувано калѐните - множествено число, членувано
1 отвратителен - низък - долен (прен.) - кален (прен.) - мизерен (прен.) - мръсен (прен.) - подъл - мерзък (книж.) - гаден - гнусен - долнопробен 2 кален - глинен - пръстен 3 закален - кален - издръжлив - изпечен (разг.)See more
- 1. кален
- - Мокър дошъл, а кален си отишъл
See more- - Правя кално някому
КА̀ЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е покрит или изпълнен с кал.
По калния път следите [на вълка] можеха да се проследят много по-лесно. Ем. Станев, ПЕГ, 110. Калният двор, покрит с локви, миришеше на тютюн и на тор. Д. Димов, Т, 240. Реката течеше зеленикава и спокойна над калното дъно. П. Вежинов, ЗНН, 126. На калното площадче зад гарата се мъдреше извехтял файтон. П. Незнакомов, БЧ, 105. Кални друми, темни ношчи, / шчо патиме, дур дойдоме / до твоите равни двори. Нар. пес., СбНУ XLI, 414.See more2. Който съдържа кал, в който има кал. Снегът се топи и тънки кални поточета се плъзгат между камъните. А. Каменова, ХГ, 159. Влакът навлиза с грохот в пролома, .. Ниско реката е кална — тя се слива с цвета на пръстта. З. Сребров, Избр. разк., 175. Ръмеше ситен дъжд. Той биеше весело по прозорците на къщите, стичаше се на малки улейчета по улиците, образуваше кафяви, кални локви. Д. Спространов, С, 31. // Който е от кал, пръст. На горния кат калната мазилка тук-таме беше изпаднала и неприятно, като оголени ребра, се показваха изплетените клони. Б. Несторов, СР, 68.
3. Който е изпръскан или изцапан с кал. Калина седеше неподвижна срещу него на масата, цялата превърната в слух. Тя не смееше да помръдне дори пръстите на ръцете си. Тръпнеше от ужас, като гледаше изкаляната му риза под разкопчаната ватенка, калната коса. Т. Монов, СН, 251. Веднаж в чифлика на Муса бей, .., се завърнала една крава и слугите забелязали, че краката ѝ до колената били кални. А било суша и наоколо вода нямало. Тогава тръгнали подир нея и намерили извора. Й. Йовков, ЧКГ, 68. Дядо му дума пътниче: / „Пътниче, кално друмниче, / нали ма питаш, да кажа“. Нар. пес., СбНУ XXVII, 200.
4. Който прилича на кал, който има цвят на кал. Най-напред я подхвана Църната Мара. В общежитието я наричаха така, защото цветът на кожата ѝ беше мургав, кален, косата ѝ ситно къдрава и черна, а бялото на очите се жълтееше. Б. Болгар, Б, 62. На тиквите седи деветгодишно момиченце с остен в ръка. Крачетата му са черни като на циганче, червената му рокличка е избеляла и има мътен и кален цвят... Ем. Станев, ИК III и IV, 320. През двете ниски, наравно с почвата прозорчета, през които влазя една тъжна и кална виделина, виждат се почернели, гнили покриви и изпокъртени зидове. Ив. Вазов, Съч. IX, 54.
5. За време или период от време, ден и под. — през който има много кал. Навън беше мрак, кална и кишава зима. Д. Димов, Т, 239. Бавно и мъчително минаваха калните зимни дни в това селце. Д. Калфов, Избр. разк., 211. Па излезе, яхна магарето сиво / и у това време кално, дъжделиво, / тръгна край реката мълчаливо. Елин Пелин, Съч. V, 126. Може да завалят дъждове, да се разкаля, а в кално време копае ли се лозе? Нали пръстта ще се сбие, ще стане буцелива и клисава?. .. Ст. Марков, ДБ, 465. А Стела му чистеше [на баща си] в кални дни обущата. Ем. Коралов, ДП, 33.
6. Прен. Който противоречи на нравствените норми; безнравствен, долен, мръсен. На връх планината замислен стоях. / .. / И знаях, че нейде там долу безброй / герои бръмчаха и правеха бой, / души развратени, до тинята слезли, / и съвести кални, на продан излезли... Ив. Вазов, Съч. III, 7. Език свещен на моите деди, / .. / Не, ти падна под общия позор, / охулен, опетнен със думи кални. Ив. Вазов, Съч. II, 47. — А съм честен человек .. — душата ми не може да се мири с безчестието: то е гнусно, скверно, кално... Ц. Гинчев, ГК, 158. На готованковците това е оръдието, с което боравят: лъжата; .. и всички кални, ниски и гнъсни средства. НБО, 16.
◊ Кални бани. Мед. Лечебни бани, при които се използва кал, богата на минерали. Поморие е прочуто със своите кални бани. Кални вулкани. Геол. Земеповърхни форми, от които непрекъснато или периодично се изхвърля течна кал, вода (понякога с нефтени повлекла) и газ.
~ Мокър дошъл, а кален си отишъл. Разг. За човек, който не е станал по-добър, не се е променил.
КА̀ЛЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който е направен от глина; глинен. В калена гледжосана паница се белееше като сняг кисело мляко. Б. Несторов, СР, 145. Грънчарският еснаф разчита главно на гражданите от окрайнините на града и селяните, защото само те употребяват калени паници. Н. Хайтов, А, 65. На двора под столетника орех, .., постлаха едно китено халище, .., донесоха маслини в една кована паница капаклийка, калено бардуче с ракия и ниски ръбести билюрени чашки. А. Каралийчев, ПГ, 125. Па си зе тесте ключове, / та си зимници отключи, / та пусна бъчва с ракия. / Па зела чаша калена / наред да си ги прислужи. Нар. пес., СбНУ XLVI, 27.
КАЛЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от каля и от каля се като прил. 1. За метал, стъкло и др. — който се характеризира с голяма твърдост, якост, придобита чрез закаляване, чрез калилка1; закален. Вдигна [Момчил] меча си и с все сила го сложи върху главата на императора. Ала калената кована стомана удържа страшния удар и мечът, като се поизкриви, отплесна се настрани. Ст. Загорчинов, ДП, 436. „В таз торбичка има шило, / що е сума свят избило; / от близница е излят, / в огън дяволски калено, / и личи му отстрана / знак от сами сатана.“ К. Величков, ПССъч. VIII, 256. Калено желязо.
2. За човек — който е физически устойчив, издръжлив на студ и други неблагоприятни климатични условия; закален. Бързо, бързо... по-далече и по-далече... С тази воля, с този устрем беше пропито и последното мускулче на едрото му калено тяло. Г. Караславов, Съч. I, 411. — С чукове да ме удрят девет великана, като скала здрав ще си остана! — Как тъй? — Кален съм. Ран Босилек, Р, 125-126. Всички вий, що с труд живейте — / род изпечен и кален, / весело си песен пейте / подир всеки тъжен ден. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 238. Сега там хиляди са войни свити, / прекапали от мъки и от студ. / Но крепнат там юнаците калени: / един оборен е от тежък сън, / друг чисти пушка. К. Христов, Кр, 23.
3. Прен. Който е нравствено издръжлив, умее да преодолява трудности, да понася лишения издръжлив, закален. Личното премеждие, .., срещата със смъртта превръщат Заимов в кален, сигурен и твърд боец. Е. Каранфилов, Б III, 47. Поздрав, племе силно, младо, / във теглилата калено, / за съдби велики, нови / от небето назначено. Ив. Вазов, Съч. III, 246.