глѝнен - единствено число, мъжки род, нечленувано глѝнения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член глѝненият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член глѝнена - единствено число, женски род, нечленувано глѝнената - единствено число, женски род, членувано глѝнено - единствено число, среден род, нечленувано глѝненото - единствено число, среден род, членувано глѝнени - множествено число, нечленувано глѝнените - множествено число, членувано
ГЛЍНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от глина.
Големи глинени чаши тръгнаха от човек на човек. Челникът изпи пълна чаша, поиска втора. К. Петканов, ЗлЗ, 130. Горе, на половин метър под дъсчения таван, имаше грубо изрязани дървени полици, отрупани с лъскави сахани и глинени паници. В. Геновска, СГ, 209. Две позеленели от мъх греди подпираха полегналата кирпичена стена с олющена глинена мазилка. М. Марчевски, П, 14. Сред двора на първата къща стара жена мяташе хляб в глинената пещ, що се жълтееше до навеса. Ст. Дичев, ЗС I, 476.See more2. За почва, местност и под. — който съдържа глина, обикн. в голямо количество; глинест. Наставаше вечер;.. По червеникавите глинени пътища из баирите слизаха морни копачи. Ил. Волен, МДС, 78. Водата заигра от раздвижилата се в нея сила и обсипа с едри пръски глинения бряг. Х. Русев, ПС, 138. Някакви дребни птички-брегарки са изрешетили глинените брегове. А. Каралийчев, С, 144.
3. Който има цвета на глина; глинест, пръстен. Но в това време от срещната страна на улицата беше вече излязъл пред портата на вилата си един креол с жълто, глинено лице и черни като смола коси, с халат и по чехли. Б. Шивачев, ПЮА, 204.
— Друга (остар. и диал.) форма: г н ѝ л е н.