бездѐен - единствено число, мъжки род, нечленувано бездѐйния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член бездѐйният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член бездѐйна - единствено число, женски род, нечленувано бездѐйната - единствено число, женски род, членувано бездѐйно - единствено число, среден род, нечленувано бездѐйното - единствено число, среден род, членувано бездѐйни - множествено число, нечленувано бездѐйните - множествено число, членувано
1 пасивен (книж.) - заспал (прен.; разг.) - бездеен - неинициативен - непредприемчив - неактивен - безинициативен - недеен - недеятелен - инертен (прен.) - скован (прен.; разг.)
БЕЗДЀЕН, -èйна, -èйно, мн. -èйни, прил. 1. Който не проявява дейност, не върши нищо. А Дойчинов не бе от вчера околийски секретар, нито пък от ония бездейни функционери, които административно съществуват. Ст. Даскалов, СЛ, 531. Той не можеше да стои бездеен. Гората и планината го влечеха. Д. Кисьов, Щ, 161. // Който не прави или не е в състояние да направи никакво движение, който стои неподвижно. Още един изпитващ поглед и великанът взе да се съблича мълчаливо .. След малко Наско погледна към него — той не беше още готов. Беше се навел над обувките, но ръцете му висяха бездейни — двоумеше се. Ат. Мандаджиев, ОШ, 59. Когато Тонев отвори очи, вече се смрачаваше. Треската бе преминала, но усещаше тялото си все тъй бездейно, обезсилено от болестта и глада. П. Бобев, К, 12.
2. Който не е свързан с някаква дейност, при който не се проявява дейност.