дея̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано дея̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член дея̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член дея̀телна - единствено число, женски род, нечленувано дея̀телната - единствено число, женски род, членувано дея̀телно - единствено число, среден род, нечленувано дея̀телното - единствено число, среден род, членувано дея̀телни - множествено число, нечленувано дея̀телните - множествено число, членувано
1 активен - енергичен - деен - деятелен - действен - дееспособен 2 активен - енергичен - деен - деятелен (книж.) - инициативен - предприемчив - действен (книж.) - дееспособен (книж.)3 действителен (спец.) - деятелен (спец.)
ДЕЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Грам. За глаголна форма — който показва, че действието се извършва от глаголното лице. Противоп. страдателен. Деятелна форма. Деятелно причастие. Деятелна конструкция.
2. Остар. Книж. Деен, действен, енергичен, активен. Новата служба,.., намери в него разбран и деятелен изпълнител. Ив. Вазов, Съч. XI, 96. От средата на балканското население излизат най-деятелните възродители на българската народност. Б. Пенев, НБВ, 8. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив — главно възприемчив. Ал. Константинов, БГ, 80. Много е деятелна Нели. Къде ли не обикаля, кому ли не помага. В. Бончева, АП, 76. Копривщица е едно от най-живите и от най-деятелните села. Л. Каравелов, Съч. II, 25.
◊ Деятелен залог. Грам. Залог, който показва, че глаголното лице, изразено граматически в окончанието на глагола, съвпада с вършителя на действието.