беззако̀ние - единствено число, нечленувано беззако̀нието - единствено число, членувано беззако̀ния - множествено число, нечленувано беззако̀нията - множествено число, членувано
БЕЗЗАКО̀НИЕ, мн. -ия и (остар.) -ии, ср. 1. Само ед. Отсъствие, липса на законност. — Първото мое задължение е да предпазя народа и страната от разложителната отрова на нихилизма, на беззаконието, на непокорството. В. Геновска, СГ, 13.
2. Проява, която е нарушение на закона; произвол. — Чудно ми е как, при толкова обвинения .. , не са те нападнали за едно истинско беззаконие .. — Законът изрично забранява на държавен чиновник да изпълнява адвокатска професия. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 157. Живка впи .. очи в пристава, .. — Господин пристав, защо ни биете? Това е беззаконие! П. Здравков, НД, 97-98. Един младеж, .. , говореше пламенно, като осъждаше произволите и беззаконията на властта и често възклицаваше: „Долу тиранския режим!“ Т. Влайков, Съч. III, 58. Цели томове би трябало да са напишат, за да са разкажат сичките беззакония, които стават в управлението и по съдилищата, .., в последните няколко години. С, 1872, бр. 31, 244. А на децата, както и на простите хора, извади им из сърцето Бога, направи ги да имат страха от грях, и остави ги. Те могат да направят и най-страшните злини и беззаконии. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3-4, 22.
3. Остар. Нарушение на християнския морал; прегрешение, грях.
Че защо, пречиста мати Божия, за какви грехове, за какви тежки беззакония, ме гониш без милост? Н. Бончев, ТБ (превод), 55. Тогази от бедствията като са свести, поиска смирено от Бога прошка за беззаконията си и я получи. Н. Михайловски, ССИ (превод), 82.See more