БЕЗСЛА̀ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. 1. Отсъствие на слава; безславност. Противоп. слава. Някой си инок, .. запитал другаря си ..: що е по-добро и полезно да желае човек — слава или безславие? У, 1871, бр. 18, 286.
2. Унизително, позорно положение. —
Никога български цар и български патриарх не бяха слезнали тъй долу в безславието. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 19. Който са сбира с лоши и развратни хора и сам си става такъв или поне докарва върху си голямо укорение за тяхното безславие. У, 1871, бр. 14, 219.See more