сла̀ва - единствено число, нечленувано сла̀вата - единствено число, членувано
- 1. слава
- - Слава богу
See more- - За чест и слава
слàва, мн. няма, ж. 1. Широка известност и всеобщо признание на някого или на нещо за големи заслуги, качества, дарование.