белѐжа - първо лице, единствено число, сегашно време белѐжиш - второ лице, единствено число, сегашно време белѐжи - трето лице, единствено число, сегашно време белѐжим - първо лице, множествено число, сегашно време белѐжите - второ лице, множествено число, сегашно време белѐжат - трето лице, множествено число, сегашно време беля̀зах - първо лице, единствено число, минало свършено време беля̀за - трето лице, единствено число, минало свършено време беля̀захме - първо лице, множествено число, минало свършено време беля̀захте - второ лице, множествено число, минало свършено време беля̀заха - трето лице, множествено число, минало свършено време белѐжех - първо лице, единствено число, минало несвършено време белѐжеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време белѐжехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време белѐжехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време белѐжеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време бележѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение бележѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение белѐжещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие белѐжещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие белѐжещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие белѐжеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие белѐжещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие белѐжещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие белѐжещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие белѐжещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие белѐжещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие белѐжейки - деепричастие беля̀зал - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие беля̀залия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие беля̀залият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие беля̀зала - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие беля̀залата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие беля̀зало - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие беля̀залото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие беля̀зали - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие беля̀залите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие белѐжел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие белѐжела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие белѐжело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие белѐжели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие беля̀зан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие беля̀зания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие беля̀заният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие беля̀зана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие беля̀заната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие беля̀зано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие беля̀заното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие беля̀зани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие беля̀заните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. бележа
- - Бележа на рабош
See more- - Господ го белязал
БЕЛЀЖА, -иш, мин. св. беля̀зах и (диал.) белèжѝх, прич. мин. страд. беля̀зан и (остар. и диал.) белèжен, несв., прех. 1. Поставям знак, белег на нещо (предмет, животно и др.), за да се отличава или запомня; означавам, маркирам. Когато въглищата бяха добре скълцани, Велко оваля в тях влажната връв. Сетне те и тримата със стрико Даме започнаха да бележат издяланите трупи. Д. Талев, И, 325. — Слушай, бай Христо, .. на̀ ти от нашите бюлетини една .. — Ще ми я бележиш, а? Ей ти на̀ бюлетинката! — И я скъса пред очите му. Г. Караславов, Избр. съч. II, 330. От ергелето докарал две жребчета с тънки снаги и с опашки до земята. Белязал с къна по челата два едри бивола. Всичко това и още много други подаръци Чиллията е приготвил за победителите борци и ездачи. К. Петканов, Х, 5. Хайде да я пуснем [лисичката], както направихме лятос със заяка — настоявах аз, .. — А че да я пуснем пък — съгласи се старецът. — Да я пуснем, ама поне да я бележим. Ем. Станев, ЯГ, 44-45. — То се не знае още кой повече грехове има, болярино, — отвърна Нистор малко зачервен. — Как ли храниш и гледаш отроците си и с червено желязо ги бележиш, когато бягат от добрините ти! Ял съм ви попарата. Ст. Загорчинов, ДП, 67. ● Обр. Чумата бе минала по тия места едва преди няколко месеца, .. , а когато иде за общо наказание — бележи всички редом със смъртния модро-червен знак. Д. Талев, ЖС, 22. // Поставям знаци, белези върху нещо, за да ми послужат при извършване на някаква работа или за водене на сметки и под.; отбелязвам. Вълко, кехаята на Хаджи Драгана, сипеше жито като злато и бележеше с ножа си по рабошите. Й. Йовков, СЛ, 173. Беляза той по-късно със сапунчето по обърнатия разкроен плат бели следи, повдига предницата, .. , опъва яката. .. З. Сребров, Избр. разк., 139. // Придавам на нещо някакви характерни черти, особености, отделям от другите. Горе на баира се виждаше къщата на Албена, .. Страшното убийство, което беше станало е нея, като че с нещо беше я белязало и отвън и, докато другите къщи бяха измазани и светеха от чистота, .., къщата на Албена беше напусната, зацапана и разкъртена. Й. Йовков, ВАХ, 128. Разбра [Мелвин], че красотата няма нищо общо с женското щастие. Би могла цял живот да не го разбере, но Господ я беше белязал. С. Севан, РР, 54.
2. За предмет, знак — давам възможност да се разбере къде се намира нещо или къде, кога е станало или става нещо; указвам, посочвам. По срещните върбаци, които бележеха коритото на Искъра, висеше скреж. Елин Пелин, Съч. II, 192. Само вековните брястове бележеха пътя, по който някога беше текъл животът между двата големи града. А. Дончев, СВС, 7. На средата на поляната се намира Светия гроб. Един камък, увит в бръшлян, бележи това място и под него една лехичка. Елин Пелин, Съч. IV, 83. Слънцето бележело малки обяд, когато дружината станала стопанин на Милин камък. З. Стоянов, ХБ, 354.
3. Записвам накратко, отбелязвам, вземам си бележка. Глъчката между селяните стана по-голяма, но Токмакчията продължаваше да крачи все тъй самоуверено и широко, а наблизо подир него вървяха съдиите и един от тях нещо бележеше на книга. Й. Йовков, ПК, 170-171. Матеев изваждаше от папката си всевъзможни закончета, изрезки, изписани листа, бележеше, подчертаваше със специалните си моливи. Д. Калфов, Избр. разк., 361. Шмугаха се насам-натам и единият държи шарено колче, а другият се гърбути, премигва с едното око и нещо бележи на книжка. Чудомир, Избр. пр, 35-36.
4. Казвам, съобщавам нещо по някакъв въпрос; отбелязвам. Обаче, бележи Паисий, гръцките историци нищо не казват за пораженията на своя народ, за да го не осрамят пред очите на другите. Б. Пенев, НБВ, 52. Други историци .. съгласно с Венелина бележат, че много време преди смъртта си Борис предал короната на по-големия си син Владимира. Т. Шишков, ИБН, 154. Разумява ся, че за анасон нищо не ся е свършило по селата, като не ми бележите нещо досега. АНГ I, 108.
5. Прен. Показвам, соча, представлявам някакъв особен, отличителен момент в развоя на нещо. Редица майстори на съветското оперно и балетно изкуство работиха у нас. Техните постановки бележат връхни точки в творческите успехи на Софийската народна опера. ВН, 1958, бр. 2126, 4. Годината 1844 бележи началото на западането и нещастията на Иван Кунчев. Ив. Унджиев, ВЛ, 36. // Достигам, завоювам, постигам нещо (успех, възход, напредък и под.). Обстоятелствата заставят карловци да търсят своя поминък в занаятите и търговията и градът бележи голям разцвет и широко разнообразие на творческите инициативи в тая област. Ив. Унджиев, ВЛ, 21. Нашето физкултурно движение .., с всеки изминат ден, въпреки редица трудности и слабости, бележи нови успехи. ОФ, 1950, бр. 1764, 3.
6. Предопределям нещо или някого за някаква работа, дейност. Бог ме е белязал за голяма работа — най-първата е да се отървем от татарите, Ст. Загорчинов, Избр. пр, III, 241.
7. Диал. Избирам, харесвам някого или нещо. Бележило е лудо-младо / във село моме синьооко, / .. ; / а на пазар самур-калпак / бележил е добър юнак. К. Христов, Кр, 57.
8. Диал. В съчет. с отриц. не и с лич. местоим. в дат. Укорявам, упреквам, забелязвам. — Стойко и Боян сигур ще поспят по-късно, че едва на съмване са се върнали .. — Младини, сестро! Аз не им бележа. Ив. Кирилов, Съч. II, 52.
9. Диал. Имам пред вид; запомням. И не стига туй, ами и с хайдутите шушу-мюшю. .. Хе! Той мисли, че няма да го разберат. Знаем ние и бележим. Д. Немиров, Б, 105.
10. Диал. С предл. н а. Показвам, посочвам, че нещо ще стане, ще настъпи. — Вържи коня, че ела да се постоплиш. Не виждаш ли, че времето на сняг бележи? К. Петканов, БД, 8. бележа се страд. бележи се безл. Бежанците дойдоха тъкмо на Предой, на големия празник, когато се бележи на рабошите, чии овци колко мляко са дали и всеки очаква да получи за ока мляко през тоя ден ведро мляко до подзиме. А. Дончев, ВР, 74. бележа си възвр. от бележа в 1, 3 и 9 знач. Бележа си задачите, за да не ги забравя.
БЕЛЀЖА СЕ несв., непрех. Обикн. в 3 л. ед. и мн. Долавям се, проявявам се, налице съм. Деветнадесетият век беше време, когато се бележи силно стопанско замогване сред българите. Д. Яръмов, БП, 115.
◊ Господ го белязал. Разг. За човек — който има някакъв физически недостатък и обикновено се проявява като зъл, лош. — Сакато, пък зло!.. — Белязал го Господ. От белязан челяк да бягаш. Й. Йовков, СЛ, 136.