постѝгам - първо лице, единствено число, сегашно време постѝгаш - второ лице, единствено число, сегашно време постѝга - трето лице, единствено число, минало свършено време постѝгаме - първо лице, множествено число, сегашно време постѝгате - второ лице, множествено число, сегашно време постѝгат - трето лице, множествено число, сегашно време постѝгах - първо лице, единствено число, минало несвършено време постѝгахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време постѝгахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време постѝгаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време постѝгаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време постѝгай - второ лице, единствено число, повелително наклонение постѝгайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение постѝгащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие постѝгащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие постѝгащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие постѝгаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие постѝгащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие постѝгащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие постѝгащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие постѝгащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие постѝгащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие постѝгайки - деепричастие постѝгал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие постѝгалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие постѝгалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие постѝгала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие постѝгалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие постѝгало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие постѝгалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие постѝгали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие постѝгалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие постѝган - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие постѝгания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие постѝганият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие постѝгана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие постѝганата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие постѝгано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие постѝганото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие постѝгани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие постѝганите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОСТЍГАМ, -аш, несв.; постѝгна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. постѝгнат, св., 1. Прех. Осъществявам, получавам нещо, към което се стремя, което желая. Няма никакво значение, че съпроводът на пианото е съвсем равен и опростен, .. — важното е, че изпълнителката все пак постига желания ефект със скромните средства на импровизацията. Св. Минков, РТК, 150. — Ех, та каква работа е това! — отвърна тя с онова бързо самообладание, което така лесно постигат младите красиви жени и което правеше Станка особено обаятелна. Г. Караславов, ОХ I, 69. Тя [Найда] ще се бори за своето щастие, никой не ще ѝ го отнеме. Ще премине през планини и морета, но ще постигне каквото желае. А. Каменова, ХГ, 110. На краю писма уверява, че дотогава не ще ся смири, докогда не постигне своя цел, а то е да побуди цяла Италия. БДн, 1857, бр. 6, 23. // Поет. Постигам се. Който сам / е себе си постигнал, той живей / во вечността и малко ще да знай, / какво ще каже времето за него. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 77.See more2. Стигам в развитието си до някаква степен, точка; достигам. Победилите в борбата организми развиват постоянно полезните за приспособяването им качества и така постигат и постепенното си развитие. К. Тулешков, ХЖ II, 18. Сред пламък и печал изгаря животът на този избраник, чието слово става наша истинска родина. Звучно и дълбоко, то постига своето съвършенство в тая чудна книга — „Подир сенките на облаците“. Н. Лилиев, Съч. III, 15. Памятта бързо ся развива в децата, постига най-високия си степен, когато те са на 14 или 15 годишен възраст. ИЗ 1874-1881, 1882, 72.
3. Прех. и непрех. с предл. д о. Остар. Достигам (в 1 и З знач.); стигам. Аз ви обадих, че изящните изкуства, поезията, живописа, ваянето са еще на почит в Италия .. Помнете, че в туй отношение другите народи не са еще постигнали Италия. С. Бобчев, ПОС (превод), 120-121. Никога человек не може само със знание на своя разум и размишление да постигне до истинно благочестие. Хр. Данов, ППК (превод), 16. Обърнах се аз към мъдреца, / на сичко постигнал конеца. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 143.
4. Прен. Прех. За беда, зло, нещастие — сполетявам някого, нещо, случвам се на някого, на нещо; стигам, стоварвам се. Няколко дена след пристигането ми в Хасково, постигна ме втора неприятност. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 5. По този закон селяните плащаха всяка година „данък градобитнина“, за да имат право да получават помощ от държавата, когато ги постигне такова нещастие. Ал. Спасов, С, 19. Тя посрещна с храбро спокойствие това ново изпитание, което ни постигаше. К. Величков, ПССъч. I, 4. И разказа за голямата напаст, която беше постигнала манастиря, за трагичната кончина на о. Амфилофия, за поруганата черква, за иконите с избодени очи. Й. Йовков, СЛ, 47. Въстаналите тракийци, .., паднаха, .. Същата участ постигна и храбрите юнаци в Дряновския манастир, новоселските юнаци. НБ, 1876, бр. 57, 221.
5. Непрех. Остар. и диал. Достатъчен съм, стигам; достигам. Той [Рачо] е зафанал .. да поспада, а то, сестро, не можеше ни дреха да му се намери, ни платно постигаше за риза. Ив. Вазов, Съч. VIII, 103. — Върнал си се да хапнеш две хапки и доде те видим — хайде пак навън! Не ти постига ходене денем, ами и нощя... П. Тодоров, Събр. пр II, 240. Само човешките очи са ненаситни. Все малко им се вижда, все не им постига! К. Константинов, Избр. разк., 66. По света ся връти толкова голяма тръговия, чтото злато и сребро не постига, особено на големи суми, за да ся преценяват и разменяват стойностите на всички стоки, които минуват от ръка на ръка. Лет., 1874, 236. Ако речем да опишем всички причини, не ще ни постигне време. Лет., 1876, 60.
6. Прех. Остар. и диал. Проумявам, разбирам (нещо, смисъла на нещо). Искаше ми се да проникна в душевните му [на св. Ив. Рилски] дълбини, да постигна тайната на неговото мировъзрение на Твореца. Ив. Вазов, Съч. ХV, 40. Ето я в книгата тук — душа, .. И тая душа не престава да бъде една задача на изпитание за критик и читател. Защото досега, за да постигнем нейното чувство, ние трябваше да тръгнем по следите на мисълта ѝ. П. К. Яворов, Съч. III 1965, 248. Летописците ни разказват, че когато Кирил и Методий пропеле .. „Отче наш“ и .. „Веру“, то народът ги разбрал, постигнал смисълта на техните думи. КМБП, 52. Изрече такива тъмни и безсмислени изречения, на които алегорическия смисъл не вярваме да е постигнал и оракулът — Бобчев. НБ, 1877, бр. 61, 240. постигам се, постигна се страд. от постигам в 1, З и 6 знач. — Безсъмнено едно е най-важното: всеки от нас да съзнае своите задължения към отечеството, .. и да дава мило за драго, та да се постигне общата цел. Ст. Дичев, ЗС I, 153. За дружественото списание Бончев намирал, че то ставало все по-популярно между българите и че стига да се постигнело редовното му разпращане, могли да се очакват и приходи от него. М. Арнаудов, БКД, 238. Високо възвишавай се, / о, гордий великан, / надменно устремявай се, / в небесний океан! / .. / Велик си, не постигаш се. Ив. Вазов, Съч. II, 184.
ПОСТЍГАМ СЕ несв.; постѝгна се св., непрех. Поет. Осъществявам собственото си развитие, усъвършенстване и разбиране за цел и мисия в живота; реализирам се. Всеки ден, често навъсен, / често с усмивка добра — / да се постигна стремя се, / сам да се разбера. А. Германов, М, 72.
◊Ум<ът> не ми постига. Остар. Не проумявам нещо, недоумявам от нещо; не мога да приема нещо като нормално, естествено, като възможно да съществува. Още и някои посегнаха да преведат и напечатат за ученици школски книги, написани на един език с не български думи; а как ще са нарече той български, кога думите, от които е сглобен, не са български, нам не ни постига умът. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 2. Фенерская владишка чета такъв един пъклен рол играе, щото никому ум не постига. БДн, 1857, бр. 11, 42.