благовѐрен - единствено число, мъжки род, нечленувано благовѐрния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член благовѐрният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член благовѐрна - единствено число, женски род, нечленувано благовѐрната - единствено число, женски род, членувано благовѐрно - единствено число, среден род, нечленувано благовѐрното - единствено число, среден род, членувано благовѐрни - множествено число, нечленувано благовѐрните - множествено число, членувано
БЛАГОВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Остар., сега разг., ирон. За съпруг или съпруга — който е силно привързан и верен на другия. Мъдреха се няколко закръглени,.. евреи с благоверните си съпруги. Д. Спространов, С, 281. Благоверният съпруг отключи входната врата и с крадливи стъпки измина няколкото стъпала до вестибюла. Г. Райчев, ЗК, 9. Той имаше жена благоверна, / милостива и благоговейна. К. Огнянович, ЖА, 17.
2. Остар. Книж. Който е верен привърженик на християнската църква. Сара веч е Теодора / християнка благоверна. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 88. ● Епитет на български цар или царица. Българският цар Александър се е наричал: „В Христа Бога благоверний цар и самодържец всем българом и гръком.“ НБ, 1876, бр. 12, 47. „Цар, царица“, прошумя после в главата му вихър с бледи лица като искри, гонени от вятър,.. „Кои са те и какви са?“ — издигна се глас в него. „Христолюбиви и благоверни самодръжци на всички българи, от Бога поставени над българския народ.“ Ст. Загорчинов, ДП, 251.
3. Като същ. благоверен м., благоверна