мъ̀ж - единствено число, нечленувано * мъжа̀ - единствено число, членувано - непълен член мъжъ̀т - единствено число, членувано - пълен член мъжѐ - множествено число, нечленувано мъжѐте - множествено число, членувано
- 1. мъж
- - Барабар Петко с мъжете
See more- - Барабар Петко с мъжете и отрепката на пояс
- - Дай си, мъжо, жената, а ти иди в гората
- - Дай си, мъжо, жената, а ти забий в гората
- - Дай си, мъжо, жената, а ти забий <в> трънето
- - Дай си, мъжо, жената, а ти иди в трънето
- - Дай си, мъжо, жената, а ти хвани гората
- - Дай си, мъжо, жената, а ти хвани трънето
- - Една булка на мъж ше иде
- - И наш Петко с мъжете и отрепка му на пояса
- - Кога Китин мъж чисто ял
- - Копринена жена с вълнен мъж
- - Не е за мъже
- - От мъж дрян
- - Сипи, мъжо, кашата на рамо
- - Слагай, мъжо, кашата на рамо
- - Те, мъжо, вретено
- - Лежа с мъж
- - Мъж на жена си
- - Умря мъжът на болната жена
МЪЖ, мъжъ̀т, мъжа̀, зват. мъ̀жо, мн. мъжѐ, м. 1. Лице от мъжки пол.
Член 72. Жената е равноправна с мъжа във всички области на държавния, частноправния, стопанския, обществения, културния и политическия живот. Конст., 22. А тамо виж Тирезий, кой менил е / дваж своя пол: от мъж жена станал, / и изново вид мъжки придобил е. К. Величков, Ад (превод), 172. О, мой боже, правий боже! .. Не ти, който си направил / от кал мъжът и жената. Хр. Ботев, Съч. 1929, 18-19. // Лице от мъжки пол в зряла възраст. Работници — жени, мъже, деца се разщракваха нагоре-надолу и се отправяха на дружини към полето. Елин Пелин, Съч. III, 11. Те [рибарите и контрабандистите] бяха високи мъже, с мрачни лица — сурови и подпухнали от безсъние, боравене по вода и от пиянство. А. Страшимиров, К, 58. Стана Миле Рибар и беше широк, силен мъж със строго лице, с ръце като лопати. Д. Талев, ПК, 63. Гимназиалният курс беше петгодишен и момчетата завършваха последния клас .. деветнадесет-двадесетгодишни, с наболи вече мустаци, с оформени характери, почти мъже. А. Гуляшки, ДМС, 123. В казармата душата е друга. Тук младежът става мъж, съзрява. Кр. Кръстев, К, 61. Шапката си ще нахлупя / и право в дюкяна, / аз мустаци ще си купя — / искам мъж да стана! В. Стоянов, СбХ, 36. // Със съгл. или несъгл. опред. Виден деятел на обществено поприще. Ако искрено е говорил Стамболов, това показва, че тоя даровит държавен мъж е бил лош психолог. Ив. Вазов, Съч. Х, 142. Само това е достатъчно да увековечи името на този политически мъж в нашата народна история. Т. Жечев, ББ, 291. Мъж на науката.See more2. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Съпруг. — Аз съм твой мъж, и ти ми си жена! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 18. Жела скочи и хвана мъжа си за ръката. Й. Йовков, Ж 1945, 35. Госпожа Дена заедно с приятелката си .. бяха дошли да направят някоя и друга баня на тия прочути лековити извори. Сами мъжете им ги доведоха. Елин Пелин, Съч. IV, 195. — Минке, я ела тука. Земваш ли ти Божка за мъж? — пита чорбаджи Стойо пламналата от страх и изненада своя дъщеря. Ц. Церковски, Съч. III, 192. ● Разг. Като обръщение на съпругата към съпруга си. Продаде дядо Петко една нивица, .., нарами торба с хляб, .. и: — Сбогом, жено! Прощавайте, селяни! — Сбогом, мъжо! Ал. Константинов, Съч., 285. Катран и върви, / бре, мъжо, взе ли от пазаря? Знае / невеста ранобудна — всичко / готово е, но пак ще пита. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 45.
3. Силен, твърд, храбър, мъжествен човек; юнак. — Ще пее — обади се пак рибарят — тя трябва да слуша. Ако ще бъдеш мъж — мъж бъди. Й. Йовков, Разк. II, 48. —Вървете и си гледайте работата. Земя не бяга, стига да сте мъже и да я орете! К. Петканов, СВ, 212. Ръцете не кръстосвай пред бедите. / По-лют ли е врагът — по-мъж бъди! Ив. Вазов, Съч. III, 195. Спи ми, / рожбичко моя, / и кога порастеш — / за родината своя / като мъж да умреш! Хр. Радевски, П, 135.
◊ Бял мъж. Каша от прясно сирене и брашно; балмуш. А пък лятно време ще те нагостят с такъв бял мъж, какъвто и у власите надали ще намериш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164. Освен печените агнета, белият мъж .., първо място държеше и едно младо теленце, опечено по хайдушки. З. Стоянов, ЗБВ II, 106.
> Барабар Петко с мъжете. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се заема да извърши нещо наред с другите или се мери с другите, без това да е по силите му. Дядо Чунчев ме зърна и ме извика при тях. Прочее, барабар Петко с мъжете, седях и аз с тях и главно седях с Константин Величков. СбЦГМГ, 281. На сутринта се наканих да отида на къра, .., постегнах се и хайде — барабар Петко с мъжете! М. Кюркчиев, ВВ, 115.
— Друга (остар. книж.) форма: муж.