боязлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * боязлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член боязлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член боязлѝва - единствено число, женски род, нечленувано боязлѝвата - единствено число, женски род, членувано боязлѝво - единствено число, среден род, нечленувано боязлѝвото - единствено число, среден род, членувано боязлѝви - множествено число, нечленувано боязлѝвите - множествено число, членувано
See more
БОЯЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е плах, несмел; страхлив.
Често съм изпитвал, че на планините въобще човек е по-предприемчив, по-силен и по-малко боязлив. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 20. И той остана да се върти около пристанището сам, боязлив и наплашен, гледаше с подозрение всеки войник. П. Спасов, ХлХ, 423. Калугерките плават към Южна Америка, дето ще изчезнат навярно зад стените на друг манастир, все тъй боязливи като прилепи, които бягат от яркото пъстроцветие на живия живот. Св. Минков, ДА, 40.See more2. Който изразява нерешителност, плахост. Към вратата се приближиха нечии стъпки и се чу боязлив и уплашен глас: — Добромире, ей, Добромире! Ст. Загорчинов, ДП, 478. В тихия, малко боязлив тон на Любенова той почувствува, че го е хванал добре. Д. Немиров, ДР. 89. Момичето го загледа с боязлив поглед. М. Грубешлиева, ПИУ, 87.