пла̀х - единствено число, мъжки род, нечленувано пла̀хия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член пла̀хият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пла̀ха - единствено число, женски род, нечленувано пла̀хата - единствено число, женски род, членувано пла̀хо - единствено число, среден род, нечленувано пла̀хото - единствено число, среден род, членувано пла̀хи - множествено число, нечленувано пла̀хите - множествено число, членувано
ПЛАХ, пла̀ха, пла̀хо, мн. пла̀хи, прил. 1. Който е недостатъчно смел, уверен, решителен; боязлив. Той [Стоян] седеше на стълбите в последни колебания, нерешителен, плах, разтъжен. Д. Талев, ЖС, 108. — Баща ми беше твърде плах в сделките, работеше, колкото да не седи без работа, предприятието креташе едва-едва. Б. Райнов, НН, 336. Майка му — плаха жена, погълната от грижи за домакинството, слушаше безмълвна, понякога цъкаше с език възхитена и казваше: — Но боже мой, Илия! Наистина ако успееш! П. Стъпов, ГОВ, 8. Мисълта за учениците ѝ я увлече — тя видя лицата на момченцата и момиченцата от отделението, което водеше, момченцата с будни очи, момиченцата, малко плахи, като пиленца, със свенливи усмивки. Д. Спространов, С, 9. Две плахи фигури, облечени в размъкнати, кафяви дрехи .. се показаха на завоя и с дебнещи крачки пристъпиха към него. Ем. Станев, ВТВ, 81.
2. Който е уплашен, смутен от нещо, който изпитва уплаха, страх; изплашен. Генко пламна.. — Моме! .. Минка се яви плаха и разтреперана. — От днес нататък от пра- га навън да не си мръднала.. Тук, в къщи — толкоз! .. Каза и отряза. Ц. Церковски, Съч. III, 87-88. Войниците гледат, изтръпнали и плахи. Й. Йовков, Разк. I, 91. Пенка примряла от жега! .. Захвърлиха жътвари остри сърпове и затичаха нататък плахи и тъжни. Елин Пелин, Съч. I, 163. Ще умре Евтимий. Ще бъде посечен / въз зида, пред взора на плахий народ. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 91. // За животно — който лесно се плаши; плашлив, страхлив. Горди елени и плахи кошути с големи очи .. скитаха из лесовете. Ем. Станев, ПЕГ, 5.