бъ̀бря - първо лице, единствено число, сегашно време бъ̀бриш - второ лице, единствено число, сегашно време бъ̀бри - трето лице, единствено число, минало свършено време бъ̀брим - първо лице, множествено число, сегашно време бъ̀брите - второ лице, множествено число, сегашно време бъ̀брят - трето лице, множествено число, сегашно време бъ̀брих - първо лице, единствено число, минало свършено време бъ̀брихме - първо лице, множествено число, минало свършено време бъ̀брихте - второ лице, множествено число, минало свършено време бъ̀бриха - трето лице, множествено число, минало свършено време бъ̀брех - първо лице, единствено число, минало несвършено време бъ̀бреше - трето лице, единствено число, минало несвършено време бъ̀брехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време бъ̀брехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време бъ̀бреха - трето лице, множествено число, минало несвършено време бъбрѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение бъбрѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение бъ̀брещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бъ̀брещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие бъ̀брещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие бъ̀бреща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бъ̀брещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие бъ̀брещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бъ̀брещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие бъ̀брещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие бъ̀брещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие бъ̀брейки - деепричастие бъ̀брил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀брилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие бъ̀брилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие бъ̀брила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀брилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀брило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀брилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀брили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀брилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀брел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие бъ̀брела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие бъ̀брело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие бъ̀брели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие бъ̀брен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие бъ̀брения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие бъ̀бреният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие бъ̀брена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие бъ̀брената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие бъ̀брено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие бъ̀бреното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие бъ̀брени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие бъ̀брените - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 нареждам - говоря - приказвам - бъбря (разг.) - бърборя (разг.) - бръщолевя (пренебр.) - дрънкам (пренебр.) - дърдоря (пренебр.) - плямпам (пренебр.) - плещя (пренебр.) - меля (пренебр.)2 говоря (с някого) - приказвам - бъбря (разг.) - общувам - разговарям - беседвам - събеседвам - комуникирам (книж.) - лафя (разг.)
- 1. бъбря
- - Като <воденичарско> кречетало, бъбря
БЪ̀БРЯ, -еш, и -иш,
мин. св. -ах и -их, несв., непрех. и прех. 1. Говоря много и обикн. за незначителни, празни, глупави работи; бърборя, дърдоря. Коложега весело бъбреше за това-онова. Ст. Загорчинов, ДП, 109. Нали е триста гроша? Аз ще ти го плата? — Какво ми бъбреш там триста гроша!... Четиристотин и седемдесе и четири грошовци са, знаеш ли ти това, мюхлюзину! — отвърна Хаджи Донко сопнато. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 150. Войничетата се бяха ободрили и бъбреха за домашните си, за старшината в манастира и за какво ли не. А. Христофоров, П, 10. Глуханека обичаше да бъбри, а на Нона не ѝ се приказваше сега. Й. Йовков, ЧКГ, 207. Магу, който дотогава не преставаше да бъбри и да се смее, отведнаж млъкна, после извика: — Ягага! Ягага! — и изтича навън съвсем изтрезнял и уплашен. Елин Пелин, ЧБЛ, 100. // Непрех. Водя лек разговор по несериозни въпроси. Очевидно той нямаше настроение сега да бъбри със сина си, както правеше това друг път. Д. Калфов, Избр. разк., 347. Барът представляваше не много голям салон с персийски килими и завеси от червено кадифе.. Десетина посетители бъбреха лениво, изтегнати в дълбоки удобни кресла. Д. Димов, Т, 114.See more2. Говоря тихо или неясно, неразбрано, обикн. поради вълнение, напрежение, смущение; бъбля. Тя взе котлето и почна да сипва в кръг около камъка капки от виното, като бъбреше непрекъснато някакви неразбрани тайнствени думи. СбХ, 138. — То не е все същото — заговори той с високомерие, без да гледа Райка, който още се смееше и бъбреше нещо под нос. Ст. Загорчинов, ДП, 93. — Отче! Прости ме, аз не за мене си извадих тия пари — бъбреше смазан Викентий. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 58. И дълго Теодорит нещо бъбреше над жената, която смирено повтаряше всяка дума. Ст. Загорчинов, ДП, 454. Тая нощ Боби не можа да спи.. Не спеше и майка му, а бабата постоянно се въртеше и бъбреше нещо. Вл. Полянов, ПП, 10. Той я изгледа с дълбок поглед и едва откърти въздишка. Тази сподавена въздишка подкоси краката ѝ и за да прикрие слабостта си, започна да бъбри като трескава: — Да ти донеса ли още жито от хамбарите?... Искаш ли още сухо грозде?.. К. Петканов, Х, 65. // Чета на глас неясно, неразбрано.
3. Непрех. За река, поток и др. — бълболя, бълбукам, бъбля. Само рекичката доле под брега бъбре своята нескончаема приказка. Т. Влайков, Съч. III, 12.
4. Остар и диал. Изказвам сърдито недоволство, неодобрението си; мърморя, карам се. У него съществува свойствена страст да бъде от всичко недоволен, постоянно да бъбре и да са меша в чуждите работи. Л. Каравелов, Съч. II, 24. По-сърдит беше станал,..: току бъбре и гълчи, току търси причина да се кара. Т. Влайков, Съч. II, 116. Хоратих ѝ какво не! Думах ѝ, бъбрях я, молих я... не ще, та не ще! Ив. Вазов, Р, 12. Дърти баби, стари брантии не оставаха по-долу, прегърбиле са, идат си от черква, изкривили уста, бъбрят и те, глождят подлогите на Еленка. Ил. Блъсков, ПБ II, 44. — Видиш ли го ти, магарето нйедно, какво е дигнал глава! От мен по-горен е станал! Не ще се преклони, да ми се помоли! Ама чакай аз него!... — Така си бъбреше бащата. Т. Влайков, Съч. II, 100. бъбре се, бъбри се безл. Шушнение или разговаряние с половин глас вътре в стаите, дето лежат болни, боде им в ушите, докарва им тяжкота и огън; затова умното е да ся не оставя да ся шушне еле бъбре при болни. Лет., 1871, 120. В час, когато учителят говори, не се бъбри.