разгова̀рям - първо лице, единствено число, сегашно време разгова̀ряш - второ лице, единствено число, сегашно време разгова̀ря - трето лице, единствено число, минало свършено време разгова̀ряме - първо лице, множествено число, сегашно време разгова̀ряте - второ лице, множествено число, сегашно време разгова̀рят - трето лице, множествено число, сегашно време разгова̀рях - първо лице, единствено число, минало несвършено време разгова̀ряхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разгова̀ряхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разгова̀ряха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разгова̀ряше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разгова̀ряй - второ лице, единствено число, повелително наклонение разгова̀ряйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разгова̀рящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разгова̀рящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разгова̀рящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разгова̀ряща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разгова̀рящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разгова̀рящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разгова̀рящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разгова̀рящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разгова̀рящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разгова̀ряйки - деепричастие разгова̀рял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разгова̀рялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разгова̀рялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разгова̀ряла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разгова̀рялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разгова̀ряло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разгова̀рялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разгова̀ряли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разгова̀рялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 говоря (с някого) - приказвам - бъбря (разг.) - общувам - разговарям - беседвам - събеседвам - комуникирам (книж.) - лафя (разг.)
РАЗГОВА̀РЯМ1, -яш, несв., непрех. 1. Водя разговор с някого; говоря, приказвам, беседвам.
Войниците се събират на групи и разговарят за голямото събитие — примирието. Л. Стоянов, Х, 116. Мария и Борис седяха на задните места и разговаряха оживено. Д. Димов, Т, 81. В единия ъгъл млада жена в черно разговаряше с висок, добре облечен мъж с големи бакенбарди. Ст. Дичев, ЗС II, 763. Постепенно се отчуждиха един от друг, разговаряха само за времето и за пари. М. Грубешлиева, ПП, 74. Тате винаги разговаря с мене като с равна. Н. Каралиева, ЯЧ, 8. Малко повече от час двамата разговаряха на четири очи.See more2. Водя преговори с някого; преговарям. Разговаряхме за намаление на патентните данъци. Кеш, 2002, бр. 6 [еа]. Синдикатите и правителството разговаряха по увеличението на трудовия стаж за пенсиониране.
3. Разг. Обикн. с отриц. Поддържам връзки, общувам с някого; говоря. От известно време не разговарям със съседите заради отказа им да чистят стълбището.
РАЗГОВА̀РЯМ СЕ несв., непрех. Остар. Разговарям1; разговарвам се. Обичах аз да се разговарям с него. Т. Влайков, Съч. II, 74. С Йосифа той обичаше да се разговаря и за политика, и за всичко. Й. Йовков, ЧКГ, 87. На заранта Джанковото кафене беше препълнено с обикновените си посетители, които шумно се разговаряха върху вчерашните извънредни събития. Ив. Вазов, Съч. VIII, 81. Така като се разговаряха, те стигнаха на ливадите, които се простираха край реката. Елин Пелин, ЯБ, 16. В сянката на плетищата тя [Велика] видя мъж и жена да се разговарят. К. Петканов, МЗК, 225. Той [ген. Игнатиев] се разговарял на дълго с княза Бисмарка. НБ, 1877, бр. 68, 264. Двама приятели се разхождали привечер и се разговаряли помежду си за полезни работи. Т. Икономов, ЧПГ, 21.
РАЗГОВА̀РЯМ2, -яш, несв.; разгово̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Карам, подбуждам някого да говори, да започне разговор; заговарям. Той не само ни водеше през пустинята — незабелязано, но властно той ни подкрепяше, повдигаше духа ни, разговаряше ни, та да бъде пътят ни по-лек. Ст. Дичев, Р, 141. Напусто едни от момците се мъчеха да го разговорят, други се умилкваха около него. П. Тодоров, И I, 120. Разговори го и се опитай да разбереш какво мисли по предложението ни.
2. Развличам, успокоявам с разговор някого. Поручикът затвори вратата и се залови да успокоява и разговаря дамите. К. Величков, ПССъч. VIII, 385. — Воденица — живеница, снахо — каза дядо Иван, когато веднъж Станка седна при него, за да го разговори. Тя виждаше, че той се измъчва самичък. Г. Караславов, ОХ, 444. Поседи със мен, разговори ме, / че не ми се мисли, ни чете. Д. Методиев, Худ. С I, 45.
РАЗГОВА̀РЯМ СЕ несв.; разгово̀ря се св., непрех. Започвам да говоря, увличам се в приказки с някого; разприказвам се. Като се разговори, няма спиране и не се сеща да си тръгне.