връхлѝтам - първо лице, единствено число, сегашно време връхлѝташ - второ лице, единствено число, сегашно време връхлѝта - трето лице, единствено число, минало свършено време връхлѝтаме - първо лице, множествено число, сегашно време връхлѝтате - второ лице, множествено число, сегашно време връхлѝтат - трето лице, множествено число, сегашно време връхлѝтах - първо лице, единствено число, минало несвършено време връхлѝтахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време връхлѝтахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време връхлѝтаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време връхлѝташе - трето лице, единствено число, минало несвършено време връхлѝтай - второ лице, единствено число, повелително наклонение връхлѝтайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение връхлѝтащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие връхлѝтащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие връхлѝтащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие връхлѝтаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие връхлѝтащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие връхлѝтащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие връхлѝтащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие връхлѝтащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие връхлѝтащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие връхлѝтайки - деепричастие връхлѝтал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие връхлѝталия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие връхлѝталият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие връхлѝтала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие връхлѝталата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие връхлѝтало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие връхлѝталото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие връхлѝтали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие връхлѝталите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие връхлѝтан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие връхлѝтания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие връхлѝтаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие връхлѝтана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие връхлѝтаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие връхлѝтано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие връхлѝтаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие връхлѝтани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие връхлѝтаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВРЪХЛЍТАМ, -аш, несв.; връхлетя̀, -ѝш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. връхлетя̀л, -а, -о, мн. връхлетèли, прич. мин. страд. връхлетя̀н, -а, -о, мн. връхлетèни, св. 1. Непрех. Спускам се изведнъж и неочаквано върху някого или нещо, нападам стремително; връхлетявам, нахвърлям се. Ястреб хвъркал в небето. Щом съгледал петлето, спуснал се и връхлетял, сграбил го и отлетял. Ран Босилек, ВП, 63. Овчарят бавно, на пресекулки, започна да разказва как византийските конници връхлетели от всички страни, как го съборили с бичовете си и го вързали за дървото. О. Василев, ЗЗ, 16. Той беше видял някога,.., да се извличат из шумналите букаци по стръмния боазки път, да връхлитат .. мъже с високи черни калпаци. З. Сребров, Избр. разк., 59. Нервни гънки се очертават от двете страни на устата му, сякаш невидима ръка дърпа юздата на необуздан кон, готов да връхлети върху главите на хората. А. Каралийчев, С, 273. Цялото село ще се дигне срещу Юрталана, ще ревнат срещу него, ще връхлетят като глутница и няма да го оставят на мира. Г. Караславов, С, 45. ● Обр. През това време от всички страни огромни вълни връхлитаха върху корпуса на парахода, като заливаха и най-горната палуба. Г. Белев, КВА, 333. // За буря, виелица, вятър и под. — разразявам се изведнъж, неочаквано и бързо с много голяма сила; връхлетявам. Зимата неочаквано се затегна: изневиделица връхлетя такава буря, че и на две крачки не се виждаше. Б. Обретенов, С, 74. Есенно време беше, людете пренасяха и прибираха всяко зърно и плод, всеки полезен стрък, преди да са връхлетели зимни бури. Д. Талев, С II, 116. Ненадейно нейде откъм север се понесе засилващ се необясним шум, сякаш връхлиташе ураган. П. Бобев, К, 10. Вятърът пристигна — спусна се от планината, развя гриви из полето, гневно зацвили и връхлетя, нападна. К. Петканов, СВ, 7.See more2. Непрех. Нападам някого с думи, с хули, с ругатни, изразявайки силно негодувание; нахвърлям се, връхлетявам. С ярост поетът връхлита върху тоя юда и го клейми с думите: мръсен човек. Г. Бакалов, Избр. пр, 277. — Стой бе, жена!.. Чакай, бе!.. — молеше се той на посетителката си — една низка, трътлеста в долните части, но много пъргава в раменете и ръцете жена, която връхлиташе като разсърдена стършелица срещу него. О. Василев, ЖБ, 66.
3. Непрех. С предл. н а. Неочаквано и внезапно се натъквам, попадам на някого или на нещо обикн. неприятно, опасно; връхлетявам. До Кара-Юсуф санитарите неочаквано връхлетели на неприятелски патрул. Й. Йовков, Разк. II, 186. Ванко се завря в полутъмното предверие на селската къща и връхлетя на самата хазайка. Кр. Велков, СБ, 50. Влакът пълзеше през тунелите и по мостовете и бавно и предпазливо, сякаш се боеше да не връхлети на мина. СбАСЕП, 230. Само старият елен връхлетя на вълчата засада. Ем. Станев, ПЕГ, 36.
4. Непрех. Влизам някъде неочаквано и стремително; нахълтвам, връхлетявам. В тоя миг дежурният надзирател изневиделица отвори вратата и връхлетя побеснял. Д. Жотев, ПМИ, 87. Той понечи да му отговори, но в това време в кухнята връхлетя Златко Чучев, след него влязоха и поздравиха учтиво двете му сестри. Г. Караславов, ОХ III, 469. Той не опираше о земята и като орел връхлетя у дома си, за да се преоблече с по-вехти дрехи. Б. Обретенов, С, 188.
5. Прен. Прех. В съчет. с крат. лич. местоим. във вин. За нещастие, грижи, напаст и под. — неочаквано, изведнъж сполетявам, постигам някого; връхлетявам. В действителност всички тия млади хора, въпреки несгодите и злочестините, които ги връхлитаха, кипяха от живот. К. Константинов, ППГ, 168. Ала във всички тия скърби и болки, и грижи, които я връхлетяха толкова млада.., във всички тия изпитания, тревоги и страхове сърцето ѝ неусетно и все повече се обличаше в твърда кора, в яка броня. Д. Талев, И, 405. Страшният удар, който го връхлетя тъй нечакано в минута извънредна, се отрази на цялото му същество. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 132. // За чувства, мисли и под. — неочаквано, изведнъж обхващам, обземам изцяло някого; връхлетявам. Аз гледах зашеметено отпреде си и не знаех как да се освободя от тъгата, която ме беше връхлетяла. К. Калчев, ДНГ, 72. Когато си сам, мислите, от които бягаш, те намират съвсем беззащитен, връхлитат те от всички страни, стават шумни, гръмогласни, оглушителни в тишината и мълчанието. Б. Райнов, ДВ, 7. Вярно е, че понякога — и аз не зная защо — ме връхлита един особен, неясен страх. А. Гуляшки, ЗР, 399.