напа̀дам - първо лице, единствено число, сегашно време напа̀даш - второ лице, единствено число, сегашно време напа̀да - трето лице, единствено число, минало свършено време напа̀даме - първо лице, множествено число, сегашно време напа̀дате - второ лице, множествено число, сегашно време напа̀дат - трето лице, множествено число, сегашно време напа̀дах - първо лице, единствено число, минало несвършено време напа̀дахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време напа̀дахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време напа̀даха - трето лице, множествено число, минало несвършено време напа̀даше - трето лице, единствено число, минало несвършено време напа̀дай - второ лице, единствено число, повелително наклонение напа̀дайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение напа̀дащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие напа̀дащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие напа̀дащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие напа̀даща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие напа̀дащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие напа̀дащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие напа̀дащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие напа̀дащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие напа̀дащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие напа̀дайки - деепричастие напа̀дал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие напа̀далия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие напа̀далият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие напа̀дала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие напа̀далата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие напа̀дало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие напа̀далото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие напа̀дали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие напа̀далите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие напа̀дан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие напа̀дания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие напа̀даният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие напа̀дана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие напа̀даната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие напа̀дано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие напа̀даното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие напа̀дани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие напа̀даните - множествено число, членувано, страдателно причастие
напа̀дам - първо лице, единствено число, сегашно време напа̀даш - второ лице, единствено число, сегашно време напа̀да - трето лице, единствено число, минало свършено време напа̀даме - първо лице, множествено число, сегашно време напа̀дате - второ лице, множествено число, сегашно време напа̀дат - трето лице, множествено число, сегашно време напа̀дах - първо лице, единствено число, минало несвършено време напа̀дахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време напа̀дахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време напа̀даха - трето лице, множествено число, минало несвършено време напа̀даше - трето лице, единствено число, минало несвършено време напа̀дай - второ лице, единствено число, повелително наклонение напа̀дайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение напа̀дал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие напа̀далия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие напа̀далият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие напа̀дала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие напа̀далата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие напа̀дало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие напа̀далото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие напа̀дали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие напа̀далите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие напа̀дан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие напа̀дания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие напа̀даният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие напа̀дана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие напа̀даната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие напа̀дано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие напа̀даното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие напа̀дани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие напа̀даните - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
See more
НАПА̀ДАМ1, -аш, несв.; напа̀дна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. напа̀днат, св., прех. и с предл. н а (остар.) непрех. 1. Спускам се, връхлитам, нахвърлям се върху някого или нещо с цел да му нанеса зло, да окажа насилие и под. Веднъж, преди година и половина беше, .., нападнахме ние един скит към приморието татък. Ст. Загорчинов, ДП, 103. Еднаж той [Баланът] с дяда Стоилка и със селския пандурин тръгнаха да носят 8 000 лева данъци, но по пътя ги нападнаха хайдути, пандурина убиха, тях извързаха и отнесоха парите. А. Страшимиров, ЕД, 47-48. От близките снопи се отделиха двама души и дойдоха при него. Без да го разпитват, нападнаха го и го набиха, да помни кога е ходил да ги издава. К. Петканов, МЗК, 165. Латинка го прегърна, целуна го, па грабна сърпа си и нападна на Хасана. Л. Каравелов, Съч. II, 149. Някои си разбойници нападнали еднъж един керван... Христом. ВВ I, 55. // За животно, птица, насекомо — спускам се, връхлитам върху някого, за да го захапя, разкъсам, клъвна, ужиля. В двора ни нападат няколко едри зли кучета. Л. Стоянов, Х, 128. Изведнъж към него се приближила една акула, която го нападнала. Д. Кисьов, Щ, 151. Кукувицата се притайваше в клоните на едно дърво, .. Ала синегушките я откриха и авлигите я нападнаха. Ем. Станев, ЯГ, 89. Куна се отдели от плета, .. и отиде при пчелите. Баща ѝ извика да не приближава кошерите, за да не я нападнат пчелите. К. Петканов, МЗС, 63.See more2. При военни действия — настъпвам срещу противника, започвам бой, битка, сражение. Прочее, Тосун-бей щеше да нападне утре Клисура с една сила от около две хиляди души. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 141. Те избягваха да нападат нощем и дори прекъсваха започнала вече битка, щом паднеше мрак над земята. Д. Талев, И, 590. Най-много приказваха и спореха за това, дали Германия ще нападне Русия и ако я нападне, ще може ли да я бие. Г. Караславов, Тат., 188. Планът и намерението ни да нападнем на турския лагер, ставаше вече невъзможен и неосъществим при подобни условия. З. Стоянов, ЗБВ II, 168.
3. Спорт. При игра на футбол, баскетбол и др. — бързо, енергично настъпвам срещу противника; атакувам. През цялото второ полувреме противниковият отбор нападаше.
4. За паразити, насекоми и под. — плъзвам, полазвам или се развъждам по някого или нещо. Пънчушката е опасен паразит, който напада горските дървета, умъртвява дървесината им и тя започва да свети с една невидима отблизо химическа светлина. Н. Хайтов, ПГ, 91. — Само с цвеклото не ни провървя! Нападна го хоботникът. Н. Стефанова, РП, 38. След две седмици голяма част от площите бяха нападнати от памуковата листна въшка. ОП, 387. Напролет през март-април те [гъсениците] напущат зимните си гнезда и нападат на младите листа и на цветовете. Гр, 1906, бр. 8, 114.
5. Прен. Отправям към някого някакво обвинение, обидни думи, хули и под.; нахвърлям се. На пръв поглед Въкрил беше спокоен и дори равнодушен, но когато нападнеше своите политически противници .., той се разпалваше като оратор. Г. Караславов, ОХ I, 424. Решен — .. — да не напуска мало- душно делото, .., Стоянов е нападнал буйно както противниците си отдясно, така и тия отляво. М. Арнаудов, БКД, 161. От всички страни нападнаха Гьоч-Коля: пиян бил, задявал се с когото прилича и с когото не, вършел диви работи. Й. Йовков, ПГ, 184. За Славейкова и тука сме на едно мнение с Вас, че не трябва да напада така на владиците. АНГ I, 299.
6. Прен. В съчет. с крат. лич. местоим. във вин. За чувства, мисли, състояния — завладявам, обвземам някого; обхващам, обладавам. В оня миг нападна ме малодушие, ужас... Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 77. Вместо да се успокои, останал сам в лекарския си кабинет, нападна го още по-голям страх. Д. Ангелов, ЖС, 498. Мисли една от друга по-бързи и ненадейни я нападаха. К. Петканов, МЗК, 28. Веч мръква; дрямка ме нападна, / аз от денят съм уморен. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 49. // За болест, беда, зло — обхващам изведнъж, внезапно някого или нещо, връхлитам върху някого, разпростирам се върху нещо. Блъскаше си главата, но не можеше да разбере промяната в мъжа си, все й се искаше да вярва, че невярна болест го е нападнала. К. Петканов, МЗК, 137. Освен по ходилата болестта може да нападне и кожата на пръстите на ръцете (дланите). РД, 1966, бр. 247, 2. Пък и бирникът дошъл .. Господи, каква беда нападна добрия Гюлчето. Ц. Церковски, Съч. III, 231. нападам се, нападна се I. Страд. от нападам1. Индже още не даваше знак да се нападне някое село. Й. Йовков, СЛ, 119. — Много говорят в нашия век против женитбата, напада се семейният живот. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 93. Причинителят на тази болест е една гъбичка, която се загнездява и развива вътре в клетките на листата; ..; плодовете се нападат много рядко. Гр, 1906, бр. 9, 131. II. Взаим. от нападам1 в 1, 2 и 5 знач. Едни други се нападаха, обвиняваха се в лакомство за земя. К. Петканов, ЗлЗ, 138.
НАПА̀ДАМ2. Вж. н а п а д в а м1.