встъпѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано встъпѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член встъпѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член встъпѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано встъпѝтелната - единствено число, женски род, членувано встъпѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано встъпѝтелното - единствено число, среден род, членувано встъпѝтелни - множествено число, нечленувано встъпѝтелните - множествено число, членувано
ВСТЪПЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. С който се поставя началото на някаква дейност, проява, цикъл; начален. В своето встъпително слово .., народният артист Георги Калоянчев, почетен председател на фестивала, между другото каза:„Габровци, цяла България сега вази гледа!“ Й. Попов, Ст, 1970, бр. 1267, 2. Встъпителна реч. Встъпителна лекция. //С който се започва обикн. литературно, музикално произведение, реч или нещо друго; уводен. —
Слава Богу, че най-сетне се решихте и дойдохте да ни направите чест с посещението си! След тия встъпителни думи дамата сяда до своя съпруг. Св. Минков, РТК, 105-106. В пристъпа си ораторът, като излага някои встъпителни мисли, възбужда вниманието на слушателите към предмета на своето разсъждение. Т. Шишков, ТС (превод), 157. Встъпителна част на квартет. Встъпителни акорди.See more2. Който се прави при постъпването, приемането в някаква организация, курс и др. Встъпителна вноска.