заключѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано заключѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член заключѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член заключѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано заключѝтелната - единствено число, женски род, членувано заключѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано заключѝтелното - единствено число, среден род, членувано заключѝтелни - множествено число, нечленувано заключѝтелните - множествено число, членувано
1 заключителен - последен - довършителен - завършващ - приключващ 2 заключителен - краен - последен - завършващ - финален
ЗАКЛЮЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. С който се завършва нещо, обикн. някакъв текст или поредица от изложения, изказвания, прояви; краен, последен.
Щом прочете заключителните редове, в клуба избухнаха ръкопляскания и мирната допреди публика зашумя, затрака със столовете и се размърда като кошер. Ем. Станев, ИК I и II, 63. С прииждането на нощта все повече и повече любопитни се трупаха около неуморните оратори: дали в последните си заключителни слова те няма да подхвърлят някое ново откритие, някоя нова шега? Ал. Бабек, МЕ, 247. В заключителното пленарно заседание участниците в симпозиума отчетоха особено положителните резултати от срещата. ПЗ, 1981, кн. 10, 34. Заключителни изказвания. Заключителен акорд. Заключителен концерт. Заключителна фаза. Заключителна статия.See more