възбу̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време възбу̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време възбу̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време възбу̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време възбу̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време възбу̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време възбу̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време възбу̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време възбу̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време възбу̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време възбу̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време възбу̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение възбу̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение възбу̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възбу̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие възбу̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие възбу̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възбу̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие възбу̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възбу̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие възбу̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие възбу̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие възбу̀ждайки - деепричастие възбу̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие възбу̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие възбу̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие възбу̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие възбу̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие възбу̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие възбу̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие възбу̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие възбу̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие възбу̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие възбу̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие възбу̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие възбу̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие възбу̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие възбу̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие възбу̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие възбу̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие възбу̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 будя (прен.) - събуждам (прен.) - навявам (прен.) - пораждам (някакво чувство) - предизвиквам - възбуждам 2 възбуждам - дразня - раздразвам
ВЪЗБУ̀ЖДАМ, -аш, несв.; възбу̀дя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Предизвиквам, пораждам възбуда у някого; вълнувам, дразня, раздразням. Бяха тия първи пролетни дни с ведро и синьо небе,.., които възбуждат, опияняват и пораждат неутолима любов към живота. Й. Йовков, Разк. I, 46-47. Дълго време той държа шишето, без да пие. Друго тъй също сладко питие го опияняваше и възбуждаше — мисълта за отмъщение. Елин Пелин, Съч. III, 156. Тя се поразстъпи нагоре-надолу, сляпа за светлините на града, чийто шум вечер винаги приятно я възбуждаше. Ст. Даскалов, СЛ, 516. Тоя отговор възбуди двете страни, които, наежени, бяха готови да се хвърлят една върху друга. Ст. Чилингиров, ХНН, 163. Четенето винаги беше за него най-добрият отдих. То го отдалечаваше от всекидневието и го възбуждаше по особен начин, доставяйки му наслада. Ем. Манов, БГ, 37. Не че Василев се стесняваше от девойката,.., просто скорошното ѝ появяване радостно го възбуждаше и той можеше да погледне на страданието си от известна дистанция. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 34.See more2. Предизвиквам полово влечение у някого. Тялото на голата жена го възбуждаше.
3. Ставам причина да се появи, породи нещо (някакво усещане, чувство, мисъл и под.) у някого; предизвиквам. Печената пържола и блюдото с гъста каша,.., които възбуждаха някога у момчето вълчи апетит, сега му се сториха безвкусни. Гр. Угаров, ПСЗ, 540-541. Злото .. възбужда у него по-силна жажда за работа, по-голям кураж за борба. Т. Влайков, Съч. III, 295. Джеймс Донъл танцуваше с едно младо момиче и дебелото му, люлеещо се тяло възбуждаше смях. Г. Белев, КВА, 332. След една седмица бях назначена в театъра. Василев знаеше, че с това назначение ще възбуди клюки и подмятания. Й. Попов, ЧП, 29. Князът ги прие много сърдечно народните представители и им заяви, че ще изпълни народната воля. Новината се пръсна веднага по града и възбуди голямо впечатление. С. Радев, ССБ I, 401. Картините ви дивни познати са на мен, / те спомени възбуждат свещени тоя ден / за дни фъркати, красни, кога с другари млади, / като сърни летяхме над бездни, водопади. Ив. Вазов, Съч. I, 143. Възбуждам интерес. Възбуждам любопитство. Възбуждам негодувание. Възбуждам отвращение. Възбуждам подозрение. Възбуждам съжаление. Възбуждам завист. Възбуждам вълнения. Възбуждам асоциации. Възбуждам въпроси. Възбуждам спорове.
4. Ставам причина да се появи някакво действие, явление, проява и под.; причинявам, предизвиквам. Ястията трябва да се приготвят така, че да възбуждат отделянето на стомашен сок. ВН, 1955, бр. 187, 4. При сяко болезнено състояние тряба да употребиме всевъзможни старания, за да усилиме и ускориме целебния процес на природата, или, дето е това невъзможно, то барем да се постараеме да възбудиме такъв процес, който след време ще да произведе по-малко вреда. Знан., 1875, бр. 18, 279.
5. Предизвиквам започването на някакъв акт, обикн. съдебен (дело, преследване и под.). Лазар Матонов заведе иск за вреди и загуби против работниците си, а прокурорът възбуди против тях обвинение за бунт против властта. Т. Харманджиев, Р, 60. В Прилъп [Димитър Миладинов] не можел да възбуди никакво гонение против Битолский владика. К. Шапкарев, МЖБМ, 16. Ако лицето, което е пострадало от престъплението и възбудило преследванието, или неговий повереник не дойде в съдилището без законни за това причини, недохожданието му ся припознава като отречение от углавний иск и има за последствие прекращението на делото. ВП, 108.
6. Остар. Прех. и с др. същ. с предл. к ъ м, н а или със следв. изр. със съюз д а. Внушавам някому известни мисли, убеждения, чувства с цел да го накарам да извърши нещо; подтиквам, подбуждам. Той е възбудил и подканил Д-ските младежи да съберат този митинг. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 35. И защо вашите учители възбуждат народа да не припознава екзархията? Хр. Ботев, Съч. 1929, 228. Дали ще да помисли някой, че аз искам да възбуждам гражданете към междуособна война. Хр. Ботев, КК (превод), 63. Тогази той възбудил на въстание галите и те са съединили с него. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 307. Той правял нападения на прилежащите до Рим чужди земи и възбудил метрополията на Рим, Албалонга, на война против римляните. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 263.
7. Остар. Прех. и с др. същ. с предл. п р о т и в. Предизвиквам враждебно, недружелюбно отношение спрямо някого или нещо; настройвам враждебно. В Цариград сяка неделя почти дохождаха известия из западните страни на нашето отечество,.., че компанията на Милош Милоевича изпроважда агенти, които възбуждат народа против екзархията. Хр. Ботев, Съч. 1929, 270. И ако твоите родители и роднини почнат да те възбуждат против мене, за едно или друго! Мила, слушаш ли ме? .. И ако аз, в някоя минута на лекомислие,.., се подхлъзна — какво ще стане с мене, с тебе, — с двама ни! П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 97. възбуждам се, възбудя се страд. Делата за престъпления по изборите се възбуждат направо от министъра на вътрешните дела. Ал. Константинов, Съч., 59.
ВЪЗБУ̀ЖДАМ СЕ несв.; възбу̀дя се св., непрех. 1. Изпадам в състояние на възбуда (в 1 знач.); вълнувам се, дразня се. — Успокой се, приятелю, успокой се, не се нервирай — казах му меко аз, защото индивидът много се възбуди и с такова напрежение махаше ръце, като че се напъваше да излезе из кожата си. Елин Пелин, Съч. IV, 175.
2. Започвам да изпитвам полово влечение към някого.
3. За чувство, мисъл, желание и под. или за някакво действие, явление, проява — възниквам, зараждам се, появявам се. Има и друго: докато окото на петстотингодишния роб не са накървави, докато не са възбуди в него жаждата за отмъщение, той не върши работа. З. Стоянов, ЗБВ II, 28. Като живях няколко време в манастиря, у мене се възбуди пак желанието, което еще от малък имах, да стана калугер. П. Р. Славейков, БП I, ХХII. Покрай представата за власт, сила и почести,, които ще добие като кмет, от само себе си някак у него се възбуди представа и за имотност. Т. Влайков, Съч. III, 130. Следователно в близкия електроскоп се възбужда електричество, противно на това на стъклената пръчка, а в далечния — едноименно електричество. Физ. VIII кл, 1965, 22.
4. Физиол. За нерв, мускул, жлеза и под. — реагирам на дразнения от външната и вътрешната среда. Ако отделим например мускул заедно със съответния нерв от крака на жаба и поставим този нервно-мускулен препарат при условия, благоприятни за протичане на обменните процеси, нервът и мускулът запазват дълго време свойството да се възбуждат. Г. Дечев, Б, 9-10.
5. Диал. За рана — подновявам се (Н. Геров, РБЯ).