предизвѝквам - първо лице, единствено число, сегашно време предизвѝкваш - второ лице, единствено число, сегашно време предизвѝква - трето лице, единствено число, минало свършено време предизвѝкваме - първо лице, множествено число, сегашно време предизвѝквате - второ лице, множествено число, сегашно време предизвѝкват - трето лице, множествено число, сегашно време предизвѝквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време предизвѝквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време предизвѝквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време предизвѝкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време предизвѝкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време предизвѝквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение предизвѝквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение предизвѝкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие предизвѝкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие предизвѝкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие предизвѝкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие предизвѝкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие предизвѝкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие предизвѝкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие предизвѝкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие предизвѝкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие предизвѝквайки - деепричастие предизвѝквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие предизвѝквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие предизвѝквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие предизвѝквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие предизвѝквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие предизвѝквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие предизвѝквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие предизвѝквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие предизвѝквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие предизвѝкван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие предизвѝквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие предизвѝкваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие предизвѝквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие предизвѝкваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие предизвѝквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие предизвѝкваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие предизвѝквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие предизвѝкваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 будя (прен.) - събуждам (прен.) - навявам (прен.) - пораждам (някакво чувство) - предизвиквам - възбуждам 2 пораждам - предизвиквам - генерирам (книж.) - инспирирам (книж.)3 предизвиквам - дразня - провокирам
ПРЕДИЗВЍКВАМ, -аш, несв.; предизвѝкам, -аш,
св., прех. 1. Целенасочено или неволно правя така, че някой да предприеме, да извърши някакво действие, да направи нещо; подбуждам, подтиквам, провокирам, накарвам1. Достатъчно е да похвалите пред някой аржентинец къщата му, за да го предизвикате да ви каже съвсем сериозно: „Но тя е ваша, сеньор, вземете я!“ Св. Минков, ДА, 95. Комков се гуши на стола си до зачервената печка, .., мълчалив, свит, страхуващ се да се обади — да не предизвика колегите си да го закачат. М. Кремен, СС, 71-72. Той беше женен и с деца. А семейно щастие не искаше да разваля Катя, нито пък да предизвика някого към семейна изневяра. Ст. Чилингиров, РК, 59. Той ме предизвика да напиша мемоари. // Ставам причина някой да предприеме, да извърши някакво действие, да направи нещо; подбуждам, подтиквам, карам, накарвам1. Безработицата предизвиква хората да емигрират.See more2. Правя нещо с цел да породя конфликт, вражда или да причиня раздразнение, яд у някого и да го подтикна към отговор, реакция; провокирам. Тоя великан имаше горда поза и самоуверения вид на герой, който очаква да го предизвикат. Ив. Вазов, Съч. VI, 133. Той съзнаваше, че невинаги постъпва правилно, че е глупав и бездарен тира- нин, но нямаше сили да се въздържи, .. защото злият му гений, жена му, го предизвикваше постоянно. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 391. Нона се дразнеше, нервничеше, искаше ѝ се да бъде груба, да предизвиква. Й. Йовков, ЧКГ, 228-229. Покорната рая се веселеше на скрито, по къщите — да не предизвиква, доколкото беше възможно, душманите агалари. Д. Талев, ЖС, 357.
3. Правя или ставам причина да се появи, да възникне нещо (някакво чувство, състояние, усещане, мисъл и под.) у някого; пораждам, будя, възбуждам, извиквам, причинявам. Всеки ден идат до нас най-разнообразни новини. Те не чакат, поглъщат се и предизвикват радост у едни, огорчение и злоба — у други. Й. Йовков, Разк. III, 109. Тя [Мария] си знаеше, че беше безцветна, сива като дъждовно утро и у никого нямаше да предизвика бурна страст. Д. Димов, Т, 64. Груев, загледан така, всъщност се бе ослушал в собствените си мисли, които бяха предизвикани от лицето на Бориса — лице на праведник. Д. Талев, И, 486. Тоз народ поробен / да мисли за слава не беше способен; / игото тежеше на неговий врат, / без да предизвика гордия му яд. Ив. Вазов, Съч. I, 183. Предизвиквам завист. Δ Предизвиквам съжаление. Δ Предизвиквам възторг. Δ Предизвиквам възмущение. Δ Предизвиквам любопитство. Δ Предизвиквам разочарование. Δ Предизвиквам интерес. Δ Предизвиквам възхищение. // Ставам причина да възникне, да настъпи, да се осъществи нещо (някакво събитие, процес, проява и под.); причинявам. Такава крайна постъпка трябва да е предизвикана от извънредна, сериозна причина. Ив. Вазов, Съч. Х, 30. — Аз лично ще пусна хората.. Инак тия озлостени тълпи ще пролеят кръв, ще предизвикат пожар. Д. Вълев, 3, 249. Той дори не съжаляваше, че бе забравил писмото до министерството в джоба си, защото писмото бе написано в остър тон и щеше да предизвика някои усложнения. Ем. Манов, БГ, 216. Хвърлените късове от тухли и керемиди изпочупиха няколко прозорци на отсрещните къщи и предизвикаха гневни протести от страна на стопаните им. Д. Димов, Т, 178. Освободителната война предизвикала дълбоки промени в живота на българския народ. Ист. VII кл, 92. Предизвиквам скандал. Δ Предизвиквам инцидент. Δ Предизвиквам кръвопролития. Δ Предизвиквам заболяване. предизвиквам се, предизвикам се страд. Защо трябваше Тотев да предизвиква Стотелов? .. Не беше правилно да се предизвикват командирите. Д. Добревски, БКН, 117. Един такъв инцидент като днешния може да стигне чак до парламента, може да се предизвика анкета, разтакане. Г. Караславов, ОХ I, 441.