възнѝквам - първо лице, единствено число, сегашно време възнѝкваш - второ лице, единствено число, сегашно време възнѝква - трето лице, единствено число, минало свършено време възнѝкваме - първо лице, множествено число, сегашно време възнѝквате - второ лице, множествено число, сегашно време възнѝкват - трето лице, множествено число, сегашно време възнѝквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време възнѝквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време възнѝквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време възнѝкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време възнѝкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време възнѝквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение възнѝквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение възнѝкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възнѝкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие възнѝкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие възнѝкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възнѝкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие възнѝкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възнѝкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие възнѝкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие възнѝкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие възнѝквайки - деепричастие възнѝквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие възнѝквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие възнѝквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие възнѝквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие възнѝквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие възнѝквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие възнѝквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие възнѝквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие възнѝквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
See more
ВЪЗНЍКВАМ, -аш, несв.; възнѝкна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. Започвам да съществувам, появявам се, зараждам се. Селищата по нашето Черноморско крайбрежие са много стари. Някои са възникнали още преди н. е. Геогр. VII кл, 91. Много време преди нашата ера в Африка възникнали култури, оставили неизлечими следи в историята на човечеството. П. Цолов, Т, 3. На Авентинския хълм възникнал нов квартал, който и бил съединен с Рим. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 267. // За действие, явление, проява и под. — започвам да се проявявам; пораждам се. На Джупунката се стори, че е отгатнала намеренията на големия си син, но това не я успокои, защото после в нея възникна съмнението дали мелницата няма да ги разори, както неведнъж беше заплашвал Костадин. Ем. Станев, ИК I и II, 432. По въпроса за лихвите и глобите между Мечкарски и Иванов възникна кратък служебен спор. Ст. Марков, ДБ, 270. Между военния министър Петрова и финансовия — Ив. Ев. Гешева възникнало сериозно недоразумение по повод на военния бюджет. С, 1894, бр. 1498, 2. Във фабриката често възникват затруднения.See more