загѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време загѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време загѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време загѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време загѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време загѝват - трето лице, множествено число, сегашно време загѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време загѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време загѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време загѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време загѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време загѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение загѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение загѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие загѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие загѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие загѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие загѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие загѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие загѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие загѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие загѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие загѝвайки - деепричастие загѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие загѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие загѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие загѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие загѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие загѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие загѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие загѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие загѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. загивам
- - Червена аспра загива ли
ЗАГЍВАМ1, -аш, несв.; загѝна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. Падам убит в бой, при престрелка или умирам при някакво нещастие, бедствие. Коремна операция при тази оскъдна светлина, без никакъв помощник! „Дали ще успея? Дали няма да загине в ръцете ми?“ П. Вежинов, НС, 23. „Кажи ми, сестро, де Караджата? / Де е и мойта вярна дружина? / Кажи ми, пък ми земи душата, – / аз искам, сестро, тук да загина!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. Ако загина на война, / жал никого не ще попари. Д. Дебелянов, С 1936, 88.See more2. За държава, власт, народ и под. – преставам да съществувам; изчезвам, изгубвам се. Та, ако Клисура загине, няма да загине Българията, я! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 177. След установяването на едноличната власт на Октавиан Римската република окончателно загинала. На нейно място се издигнала Римската империя. Ист. V кл, 135.
3. Прен. Изгубвам се като личност; пропадам. – Сега нашият облог е свършен – и двамата ние загинахме като майстори... В нея [Милкана] живееше и с нея погина нашето майсторство. Р. Стоянов, М, 68. Но колко трудно бе да пожелаеш щастие другиму, когато никой не те обича, когато сам свършваш, потъваш, загиваш. Д. Димов, Т, 692. – „Влече ме – казва – да отида в чужбина, / тук мисля, че загивам в пустота / и простота.“ Д. Подвързачов, Б, 21.
4. Прен. За чувство, състояние и под. – изгубвам се, отмирам. На радостта в мен чувството загина. К. Величков, ПССъч. II, 120. Почивай завсегда, сърце разбито. / Загинаха надежди и мечти, – / загинаха. К. Христов, ПВ, 59. Сега те срещам. / Може би си предана / съпруга, / .. / Но де е твойто орлово вълнение / и огнената ти надежда де е? / Дали във тебе всичко е загинало, / или за свойто минало забрави? Хр. Радевски, ВН, 57-58. Но, както първо, в нашата родина, / кажи ми доблест йощ дали живей, / или в сърцата тя съвсем загина? К. Величков, Ад (превод), 144.
◊ Червена аспра загива ли. Ирон. Разг. За лош човек, който може при всякакви неблагоприятни положения да се запази.
ЗАГЍВАМ2, -аш, несв.; загѝна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Убивам, погубвам някого. Киниса моме на вода, / дека пладнуват елени. / .. / Юнак ми одит по нея: / „Стой, душо, ке те загина!...“. / Спръсна девойка да бяга. К. Христов, СК, 33. Та го тури в дълбока зандана, / .. / Загина го това машко дете. Нар. пес., СбНУ VI, 55. Пашчерка му она никак не я милувала, а пулела как и как да я загине. Нар. прик., СбНУ XV, 103. загивам се, загина се страд.